Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Сега няма какво да направим! — простена той. Опитах се да се обадя във Вашингтон, да ги накарам да вземат „Финикс-Дюранго“ и да ни го дадат, с оглед на извънредното положение, но те дори не искат да го обсъждат! Твърде много хора възразявали, страхували се от някакъв тъп прецедент! Свързах се с националното сдружение на железниците, за да отменят крайния срок и да позволят на Дан Конъуей да продължи да работи още година, това щеше да ни даде време, но той отказал да го направи! Опитах се да се свържа с Елис Уайът и неговите приятели в Колорадо, за да поискам Вашингтон да нареди на Конъуей да продължи да работи, но всички, и Уайът, и останалите копелета, са отказали! Това е тяхната кожа, за тях това ще е по-зле, отколкото за нас, знаят, че със сигурност ще отидат по дяволите, но са отказали!
Тя са усмихна за миг, но не коментира.
— Сега вече няма какво да направим! Притиснати сме. Не можем да се откажем от този клон, а не можем и да го довършим. Не можем да спрем или да продължим. Нямаме пари. Никой няма да се доближи и на три метра от нас! Какво ни остава без линията „Рио Норте“? Но не можем да я завършим. Ще ни бойкотират. Ще ни включат в черния списък. Този профсъюз на железопътните работници ще ни съди. Ще го направят, има закон за това. Не можем да завършим тази линия! Боже! Какво ще правим?
Тя чакаше.
— Свърши ли, Джим? — студено попита тя. — Ако си, ще ти кажа какво ще направим.
Той мълчеше, гледайки нагоре към нея под тежките си вежди.
— Това не е предложение, Джим. Ултиматум е. Просто слушай и приемай. Ще довърша линията „Рио Норте“. Лично аз, не „Тагарт Трансконтинентал“. Ще взема отпуск като вицепрезидент. Ще направя компания на собственото си име. Твоят борд ще ми прехвърли линията „Рио Норте“. Ще работя като свой собствен подизпълнител. Ще намеря собствено финансиране. Ще поема пълната отговорност. Ще завърша линията навреме. След като се увериш, че релсите от риърдънов метал работят, ще върна линията обратно на „Тагарт Трансконтинентал“ и ще се върна на работа. Това е всичко.
Той я гледаше безмълвно, поклащайки чехъла на крака си. Тя никога не беше предполагала, че надеждата може да изглежда грозно на лицето на човек, но беше точно така: сега беше примесена с коварство. Тя отклони погледа си, чудейки се как е възможно първата мисъл на човек в такъв момент да е как да намери нещо, което да използва срещу нея. После първото абсурдно нещо, което каза с притеснен глас беше:
— Но кой ще управлява Тагарт Трансконтинентал през това време?
Тя се разсмя, звукът я учуди — изглеждаше остарял от горчивина.
— Еди Уилърс — каза тя.
— О, не! Той не може!
Тя се смееше по същия рязък, безрадостен начин.
— Мислех, че си по-умен от мен за тези неща. Еди ще получи титлата действащ вицепрезидент. Той ще заеме кабинета ми и ще седи на бюрото ми. Но, според теб, кой ще управлява „Тагарт Трансконтинентал“?
— Но не виждам как…
— Ще пътувам със самолет между кабинета на Еди и Колорадо. Освен това има телефонни линии. Ще правя, каквото съм правила и преди. Нищо няма да се промени, с изключение на шоуто, което ще устроиш за приятелите си… и фактът, че ще бъде малко по-трудно за мен.
— Какво шоу?
— Разбираш ме, Джим. Нямам представа в какви игри сте се замесили ти и твоят борд на директорите. Не знам колко партии играете срещу другите и помежду си, или пък колко претенции трябва да удовлетворявате в няколко противоположни посоки. Нито знам, нито ме интересува. Можеш да скриеш всичко това зад мен. Ако всички ви е страх, защото сте направили сделки с приятели, които са заплашени от риърдъновия метал — ами ето ви шанс да се измъкнете, като ги уверите, че не сте замесени, че не вие правите това, а аз. Можете да им помогнете да ме псуват и да ме отричат. Всички можете да си останете у дома, да не поемате рискове и да не си създавате врагове. Просто се пазете от пътя ми.
— Ами… — бавно каза той — разбира се, проблемите в политиката на една голяма железопътна компания са сложни… докато една малка, независима компания, на името на един човек, може да си позволи да…
— Да, Джим, да, знам всичко това. В момента, в който обявиш, че предаваш линията „Рио Норте“ на мен, акциите на „Тагарт“ ще се качат. Дървениците ще спрат да изпълзяват от най-невероятни ъгли, тъй като няма да имат стимул да хапят голямата компания. Преди да решат какво да правят с мен, аз ще съм завършила линията. Ще се отнася до мен, аз не искам да се отчитам пред теб и твоя борд, да се карам с вас и да ви моля за разрешение. За това няма време, ако ще върша работата, която трябва да бъде свършена. Така че ще го направя сама.