Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Госпожице Тагарт — радостно каза той, — любопитен съм за вас, любопитен съм към всяко нещо, което създава прецедент. По правило посетителите са болезнено задължение за мен. Искрено съм удивен, че чувствам такова простичко удоволствие да ви видя тук. Знаете ли какво е да почувствате изведнъж, че можете да говорите, без да се мъчите да изтръгнете някакво разбиране от вакуума?
Той седеше на ръба на бюрото си, поведението му беше радостно неформално. Не беше висок и крехкостта му придаваше вид на младежка енергичност, почти младежки жар. Тясното му лице нямаше възраст — беше обикновено лице, но голямото чело и големите сиви очи съдържаха такава спираща дъха интелигентност, че човек не можеше да забележи нищо друго. Имаше бръчки от смях в ъгълчетата на очите му, както и леки линии на горчивина в ъгълчетата на устата му. Не изглеждаше като човек на петдесет, леко посивялата му коса беше единственият белег за възрастта му.
— Кажете ми нещо повече за себе си — каза той. — Винаги съм искал да ви попитам какво правите с такава невероятна кариера като тежката промишленост и как търпите тези хора.
— Не мога да отнемам твърде много от времето ви, доктор Стедлър — тя говореше с вежлива, безпристрастна точност, а въпросът, който съм дошла да обсъдим, е изключително важен.
Той се засмя.
— Ето я отличителната черта на бизнесмена — веднага да иска да достигне до същината. Ама разбира се. Но не се притеснявайте за моето време — то е ваше. А сега, какво казахте, че искате да обсъдим? А, да. Риърдъновия метал. Не е точно една от темите, по които съм най-добре информиран, но ако има нещо, което мога да направя за вас… — ръката му направи подканящ жест.
— Познавате ли изявлението, публикувано от този институт относно риърдъновия метал?
Той се намръщи леко.
— Да, чух за него.
— Чели ли сте го?
— Не.
— Цели да предотврати употребата на риърдънов метал.
— Да, дотолкова и аз го схванах.
— Можете ли да ми кажете защо? — той разтвори ръце, бяха привлекателни — дълги и кокалести, красиви, изразявайки мускулеста енергия и сила. — Наистина не мога да разбера. Това е областта на доктор Ферис. Сигурен съм, че си има причини. Бихте ли желали да говорите с доктор Ферис?
— Не. Запознат ли сте с металургичните свойства на риърдъновия метал, доктор Стедлър?
— Ами да, малко. Но кажете ми, защо се интересувате от това?
Проблясък на учудване припламна и угасна в очите й, тя отговори, без да промени безразличния тон на гласа си:
— Строя разклонение с релси от риърдънов метал, което…
— Ама разбира се! Чух нещо за това. Трябва да ми простите, не чета вестниците толкова редовно, колкото трябва. Вашата железопътна компания строи нов клон, нали?
— Съществуването на компанията ми зависи от завършването на този клон — а мисля, че в крайна сметка и съществуването на тази страна ще зависи от него.
Веселите бръчки около очите му станаха по-дълбоки.
— Можете ли да го твърдите с пълна сигурност, госпожице Тагарт? Аз не бих могъл.
— В този случай ли?
— В който и да е случай. Никой не може да каже накъде ще поеме бъдещето на една страна. То не е въпрос на изчислими тенденции, а хаос, подчинен на властта на момента, в който всичко е възможно.
— Мислите ли, че производството е необходимо за съществуването на една държава, доктор Стедлър?
— Ами да, разбира се.
— Построяването на нашата линия беше спряно от изявлението на този институт.
Той не се усмихна и не отговори.
— Представя ли това изявление вашето заключение за природата на риърдъновия метал? — попита тя.
— Казах, че не съм го чел — в гласа му имаше остра нотка.
Тя отвори чантата си, извади изрезка от вестник и му я подаде. — Бихте ли го прочели и бихте ли ми казали, дали това е език, на който науката има право да говори?
Той хвърли поглед на изрезката, усмихна се презрително и я бутна настрани с жест на отвращение.
— Отвратително, нали? — каза той. — Но какво може да се направи, когато си имате работа с хора?
Тя го гледаше неразбиращо.
— Значи не одобрявате това изявление?
Той вдигна рамене:
— Моето одобрение или неодобрение не би имало значение.
— Оформили ли сте си собствено заключение за риърдъновия метал?
— Ами металургията не е точно… как да кажа… моята специалност.