Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Няколко камбанки звъннаха от високоговорителите на компютъра.
— Време е да влизам в час. Съжалявам, че не мога да ви помогна повече.
Двамата тръгнаха по обратния път и се озоваха на улицата. Край бордюра бяха спрели тролеи, а шофьорите им пушеха пред вратите.
— Може би Грубер ще ни каже повече.
32.
Константинопол — май 337 г.
Бързам надолу по пасажа, после нагоре по булеварда, покрай който се редят чинари. Още са само фиданки, но един ден ще хвърлят сянка върху цялата улица. Ако градът оцелее толкова дълго. Империята е осеяна с наполовина довършени градове, издигнати, за да задоволят суетата на различни императори. Виждал съм всички: Тесалоника, Никомидия, Милано, Аквилея, Сирмиум — дори Рим е заобиколен от хиподруми, на които никога не са се провеждали състезания, мавзолеи, чиито обитатели са били погребани другаде. Дали някой император ще бъде готов да живее в град, кръстен на неговия предшественик?
Ускорявам крачки, гонен от бързината на мислите си. Спомням си какво ми каза Константин в деня, когато ме завлече в двореца. Християните плюят и драскат, но не хапят. Спомням си и последните думи на Луций Север от другия бряг на Босфора, където чака Константин да умре. Питал ли си се защо Константин е помолил някого, който нищо не знае за Църквата, да разследва смъртта на един епископ?
Дали Константин ме направи на глупак? Евсевий ли го е накарал? Били са сигурни, че дори да намеря нещо, ще го заровя. През целия си живот заравях Константиновите проблеми.
Има две фракции. Те се наричат с най-различни имена, но най-разпространените са ариани и православни. Арианите са последователи на доктрината на свещеник, на име Арий, според която Христос, синът Божий, е създаден от нищото от Своя Отец. Православните твърдят, че за да бъде истински Бог, Христос трябва да е вечен и несътворен.
Вече бях чувал това.
Никея — юни 325 г. — дванайсет години по-рано…
Така и не разбрах за какво спорят. Доколкото ми е известно, никой никога не беше питал дали Аполон е толкова вечен, колкото Диана, или дали същността на Херкулес е като тази на Юпитер. Моите братя и аз никога не сме седели в нашата пещера да нищим природата и лицата на Митра. Ние правехме жертвоприношенията, провеждахме ритуалите, както ни бяха научили. Доверявахме се на боговете, че си знаят работата.
Но християните са различни: дребнави критикари и педанти, които си пъхат носа навсякъде и прекарват десетки часове в безкрайно задаване на въпроси без отговор. Само — поне така смятах — заради онези мигове на весело прозрение, когато откриват, че има и нещо друго, за което могат да спорят. Това докарва Константин до умопомрачение. Той има нужда християните да се молят за несекващия му успех, без да спорят за дреболии като адвокати.
— Обединената империя има нужда от обща религия — оплаква ми се той един ден. — А разделената Църква е обида срещу единия Бог.
А един обиден Бог — обаче той не го казва — може да реши да си потърси нов защитник.
Християните не могат да постигнат съгласие, че техният Бог има три части — баща, който наподобява Юпитер; син Христос, роден от смъртна жена, за да свърши, подобно на Херкулес, неговата работа на земята; и един духовен вестител, който според мен е нещо като Меркурий. Защо трябва да бъдат един Бог, а не три — никой така и не обясни. Обаче прекарват безброй часове в обсъждане на връзката помежду им така, както сенаторите изказват предположения за променливото щастие на дворцовите фаворити.
Един от тези интелектуални интриганти е свещеник от Александрия, на име Арий. Опитвайки се да опише своя Бог, той каза нещо толкова възмутително, че половината християни не искат и да го чуят; другата половина скочи в негова защита и Църквата внезапно се оказа във война.
— Прекарах двайсет години да обединявам империята, за да могат християните да живеят в мир — оплаква се Константин. — А само година след моята победа те се опитват отново да я разкъсат.
Иска ми се да попитам: А ти какво очакваше?
По време на война Константин винаги търси решителната битка. Затова прилага същата логика към Църквата: поканва всички спорещи в своя дворец в Никея, за да се сражават и да обявят победител, когото всички ще признаят.