Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Противно на здравия разум Чан го направи. Щеше да го достигне, ако мушнеше с бастуна. Но не го направи. Донякъде защото видя, че Сонк не е уплашен… ни най-малко.
— Каквото и да ви е довело тук — каза Сонк, — трябва да отложите търсенето си. Пуснаха ви тук единствено поради причината, която спомена господин Баскомб, за да ви направим предложение. За битки има предостатъчно време — за това винаги има време, но вече няма време да намерите жената, която се надявахте, че е тук.
На Чан много му се искаше да скочи през бюрото и да го наръга, но инстинктът, на който се доверяваше, му подсказваше, че Сонк не е като Баскомб и че всяко нападение срещу него трябва да се планира внимателно, все едно нападаш кобра. Сонк не изглеждаше въоръжен, но можеше да има пистолет или дори стъкленица с киселина. Същевременно Чан не знаеше какво да мисли за предупреждението му за бягството от министерството. Възможно бе да е истина, но Сонк имаше интерес да го лъже. А и защо го бяха оставили да се качи тук? Преди да действа, трябваше да разбере. Така че попита:
— Какво е предложението?
Сонк се усмихна, но заговори Баскомб, все едно описваше необходимите стъпки за работата с някаква машина:
— Не мога да ви дам подробности. Не убеждавам, а предлагам възможност. Тези, които приеха поканата ни, се облагодетелстваха съответно и това ще продължи и в бъдеще. Тези, които не я приеха, вече не са наша грижа. Вие познавате госпожица Темпъл. Тя може да ви е говорила за някогашния ни годеж. Аз не мога, защото е невъзможно да кажа какъв съм бил тогава, защото това е все едно да ви кажа какъв съм бил като дете. Толкова много неща се промениха — толкова много неща станаха ясни, — че мога да говоря единствено за това какъв съм сега. Истина е, че смятах, че съм влюбен. Влюбен, защото не виждах отвъд нравите, в които бях възпитан, защото в робството си вярвах, че тази любов ще ме освободи. Каква представа за света си бях изградил? Безполезна привързаност към друг човек, избавление, което да замества собствените ми действия. В това, което вярвах, че са само последствия от тази привързаност — пари, социален статус, почтеност, удоволствие, — сега виждам единствено елементи от моите собствени неограничени възможности. Разбирате ли ме?
Чан сви рамене. Думите бяха красноречиви, но някак абстрактни, като реч, наизустена за демонстрация на реторика… и все пак дали очите на Баскомб не издаваха и нещо друго? Бяха ли издали някакво друго напрежение? Сякаш в отговор на мисълта му Баскомб заговори пак:
— Естествено е различните индивиди да преследват различни цели, но е също така ясно, че тези цели се преплитат, че ползата за един ще е полза и за други. Бъдете полезен на себе си. Вие сте способен човек, интелигентен човек. Това, което постигнахте срещу съюзниците ни, само потвърждава достойнствата ви. Няма недоволство, само съревноваващи се интереси. Откажете се от това съревнование, присъединете се към нас и ще бъдете възнаграден с яснота. Каквото и да поискате — накъдето и да насочите действията си, ще бъдете удовлетворен.
— Нямам вуйчовци с титли — отбеляза Чан. Искаше му се Сонк да не беше тук, невъзможно бе да разчете истинските намерения на Баскомб в присъствието на господаря му.
— И Роже вече няма — изкикоти се Сонк.
— Именно — каза Баскомб, изразителен като дървения стол, на който седеше.
— Боя се, че не разбирам предложението ви — каза Чан.
Сонк се ухили.
— Недейте да скромничите.
— Имате желание — каза Баскомб, — амбиция. Разочарование. Огорчение. Какво ще правите — ще се борите с тях, докато някое от приключенията ви не се обърка и кръвта ви не изтече насред улицата? Ще поверите ли живота си на прищевките на — гласът му изневери съвсем леко — едно провинциално девойче? На тайните интереси на един германски шпионин? Запознали сте се с графинята. Тя ни каза за вас. Тук сте по нейно настояване. Ние ви протягаме ръка. Приемете я. Процесът ще ви трансформира, както трансформира всички нас.
— А ако не приема предложението?
— Ще го приемете — каза Баскомб. — Иначе сте глупак.
Чан се поколеба. Въпросът беше как да научи повече, да намери Анжелик или Селесте — дори, трябваше да признае, да се изправи срещу Розамунд. Нима бе дошъл тук, за да им падне в ръцете?
Сонк казваше истината поне за министерството. Слязоха по криволичещ тъмен коридор — Баскомб вървеше отпред с фенера, Сонк беше последен. Стаите, покрай които минаваха — мъждивата светлина на фенера позволяваше на Чан да ги зърне за миг, — бяха разположени без никаква видима логика. Някои бяха натъпкани с кутии, с карти, с маси и столове, с кушетки, с бюра, а други — малки и големи — бяха празни или в тях имаше по един самотен стол. Единственото, което ги свързваше, бе пълната липса на прозорци и на каквато и да е светлина. С лошото си зрение Чан скоро изгуби представа в каква посока вървят. Бяха му оставили бастуна, но с всяка следваща стъпка той попадаше все повече под властта им.