Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Мис Еми, аз ви моля! Бъдете добра, поспрете за миг. Мис Еми, щом е така, то нека аз да си отида. Сигурно ще полудея само като си помисля, че съм ви пропъдил.
Треперещият му глас и непресторената му искреност накараха малката Дорит да спре.
— О, аз не знам просто какво да сторя! — проплака тя. — Не знам какво да сторя!
Младият Джон, който никога не я беше виждал тъй лишена от нейното тихо самообладание, който от най-ранното й детство я знаеше спокойна и смирена, се стресна от дълбокото й отчаяние и като го отдаде на собствената си личност, започна да трепери от върха на голямата шапка чак до подметките на обувките си. Той сметна за необходимо да се обясни. Каза й, че сигурно не го е разбрала — помислила си е, че има някакви намерения или пък е извършил нещо, което не му било и минало през ума. Той я умоляваше да го изслуша в знак на най-голямото благоволение, което би могла да прояви към него.
— Мис Еми, добре зная, че вашето семейство стои много по-горе от моето. Това не би могло да се отрече. Не съм чувал да е живял някой Чивъри, който да е бил благородник, а пък и аз няма да извърша низостта да ви заблуждавам по един такъв сериозен въпрос. Мис Еми, зная много добре, че вашият възвишен брат и умната ви сестра ме отритват с презрение. Онова, което ми остава да направя, е да ги уважавам, да мечтая да ме допуснат до своето благоразположение, да вдигам взор към високопоставеното им положение от моето ниско стъпало — защото, както и да ме погледнат, и като тютюнджия, и като ключар, положението ми е ниско — и да им пожелая вечно благоденствие и щастие.
Бедният човечец беше толкова искрен и разликата между твърдината на шапката и мекотата на душата му (а по всяка вероятност и на главата му) беше тъй голяма, че той бе трогателен. Малката Дорит го замоли да не черни нито себе си, нито пък своето обществено положение и най-вече и през ум да не му минава, че тя се мисли за нещо повече от него. Това го поуспокои.
— Мис Еми — заекна той тогава, — от дълго време, от векове, както ми се струва — вечно повтарящи се векове, аз изпитвам сърдечно желание да ви призная нещо. Ще позволите ли да ви го кажа?
Малката Дорит пак се дръпна неволно от него, а по лицето й пробягна предишната сянка; овладявайки се, тя пое с голяма бързина по моста, без да отговори.
— Ще позволите ли, мис Еми, смирено ви питам — позволявате ли да ви го кажа? Достатъчно нещастен съм, че ви огорчих неволно, кълна се в небесата! И затова сега не смея да го кажа без ваше разрешение. Мога да си бъда нещастен сам със себе си, аз мога да се огорчавам сам; но защо да правя нещастно, защо да огорчавам и съществото, за което съм готов — само за да му създам секунда щастие, да скоча от този парапет! Не че ще е кой знае какъв подвиг, защото аз мога да го сторя и за нищо.
С измъчената си душа и тържественото си облекло той би могъл да изглежда много смешен, ако не беше толкова внимателен и деликатен. Това достойно държане подсказа на малката Дорит как трябва да постъпи.
— Ако обичате, Джон Чивъри — отвърна тя разтреперана, но с тих глас, — понеже сте тъй любезен да ме попитате дали може да ми кажете още нещо — то, моля ви, недейте.
— Никога ли, мис Еми?
— Да, ако обичате. Никога.
— О, господи! — изхлипа младият Джон.
— Но може би вместо това ще ми позволите аз да ви кажа нещо. Ще ви го кажа искрено и колкото може по-ясно. Когато си мислите за нас, Джон — имам пред вид за брат ми, за сестра ми и за мен, — не си мислете като за хора, по-различни от всички останали; защото, каквото и да сме били някога (аз дори и не помня), отдавна сме престанали да бъдем и никога не ще можем да станем. Ще бъде много по-добре за нас, много по-добре и за другите, ако сторите това вместо онова, което правите сега.
Младият Джон печално обеща, че ще се опита да го запомни и че от все сърце е готов да стори, каквото тя поиска.
— Що се отнася до мен — каза малката Дорит, — мислете за мен колкото може по-малко; колкото по-малко, толкова по-добре. А когато си мислите за мен, млади Джон, то спомняйте ме като детето, което е расло пред очите ви в тъмницата, неотклонно отдадено на своите задължения; мислете си за мен като за едно слабо, тихо, примирено, безпомощно момиче. А най-вече искам да не забравяте, че когато излизам извън портата, аз съм безпомощна и самотна.