Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, сър, надявам се… мис… — Тук младият Джон превъртя голямата шапка в лявата си ръка, като бавно обръщащ се капан за мишки. — Мис Еми е добре, нали, сър?
— Да, Джон, да; много добре. Тя излезе.
— Така ли, сър?
— Да, Джон. Мис Еми излезе да се поразходи. Моите деца излизат доста често. Но на техните години това е естествено, Джон.
— Да, така е, уверен съм, сър.
— Да се поразходи. Да се поразходи. Да. — Той несъзнателно започна да потупва с пръсти по масата и запоглежда през прозореца. — Еми отиде да се поразходи по Железния мост. Тя напоследък има слабост към Железния мост и предпочита да се разхожда там. — Той продължи учтивия разговор: — А баща ви сега не е дежурен, нали, Джон?
— Не, сър, той застъпва днес късно следобед. — Ново превъртване на голямата шапка и тогава младият Джон се изправи и каза: — Страхувам се, че ще трябва да ви кажа довиждане, сър.
— Толкова рано? Довиждане, млади Джон. Не, не — с неимоверно снизхождение, — оставете си ръкавицата, Джон. Ще се ръкуваме с ръкавицата. Свой човек сте тука, нали знаете!
Дълбоко поласкан от учтивия прием, младият Джон слезе по стълбите. По пътя си надолу той срещна някои колежани, които водеха своите гости да ги представят, и тъкмо в този момент мистър Дорит се провикна отчетливо през перилата:
— И много съм ви задължен за малкия подарък, Джон!
Обожателят на малката Дорит скоро сложи своето пени в касичката на Железния мост и стъпи на него, оглеждайки се за познатата и любима фигура. Отначало му се стори, че я няма; но като повървя в посока на Мидълсекс, видя я да стои неподвижна, загледана във водата. Беше потънала в размисъл и той се почуди за какво ли се е замислила толкова. Отсреща, един над друг, се открояваха покривите и комините, а димът, който ги обгръщаше, беше по-рядък, отколкото в делнични дни; виждаха се също далечни мачти и камбанарии. Сигурно за тях си мислеше тя.
Малката Дорит продължи да стои унесена тъй дълго и беше толкова вглъбена, че макар обожателят й да почака — както му се стори, твърде дълго — и макар на два-три пъти да се оттегляше и пак да се връщаше към предишното си място, тя не се помръдна. Най-после той реши да я приближи, да се престори, че уж случайно я е срещнал, и да й заговори. Тук беше тихо и сега или никога беше моментът да се изповяда.
Той приближи, а тя като че ли не усети приближаването му до мига, в който застана до нея. Когато промълви: „Мис Дорит!“, тя се стресна и отстъпи, а по лицето й се изписа страх и нещо като неприязън, което напълно го изуми. Тя и преди го беше избягвала — всъщност избягваше го непрестанно от доста, доста отдавна. Толкова често се бе обръщала и беше се измъквала, забелязвайки го да идва насреща й, че нещастният млад Джон не би могъл да го отдаде на случайността. Но той приписваше това на нейната стеснителност, на скромния й характер, на предчувствието й за неговата любов, на всичко друго освен на отвращение. А сега този мигновен поглед му беше казал: „Вие, от всички, тъкмо вие! Бих предпочела да видя всекиго друг, но не и вас!“
Това бе само мигновен поглед, тя се овладя и каза с нежния си гласец:
— О, мистър Джон! Вие ли сте? — Но усещаше какво бе станало, както и той усещаше какво бе помислила; и те останаха така, загледани един в друг, еднакво смутени.
— Мис Еми, страхувам се, че ви обезпокоих, като ви заговорих.
— Да, така е. Аз дойдох тук да остана сама и мислех, че наистина съм сама.
— Мис Еми, позволих си да тръгна насам, защото мистър Дорит спомена — преди малко, когато бях при него, — че вие…
Тя го удиви още повече от преди, когато със сърцераздирателен глас внезапно промълви: „О, татко! Татко!“, и се извърна настрана.
— Мис Еми, дано не съм ви разтревожил, когато споменах за мистър Дорит. Повярвайте, намерих го в отлично състояние и в най-добро настроение и ме прие по-мило от друг път; и беше тъй учтив да каже, че съм свой човек у вас, и във всяко отношение много ме поласка.
За най-дълбоко смайване на нейния обожател малката Дорит захлупи ръце върху отвърнатото си лице, залюля се на място като обхваната от силна болка и промълви: „О, татко, как можеш! О, мили, мили татко, как можеш, как можеш да го правиш!“
Бедният младеж стоеше, вперил поглед в нея, обхванат от дълбоко съчувствие, без да знае как да си обясни всичко това, докато най-сетне, след като бе измъкнала носната си кърпичка и след като покри с нея все още извърнатото си лице, тя побягна. Отначало Джон остана като вкаменен, а после и той забърза подире й.