Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Къде сме? — прошепна тя, примижа от болка и разтри черепа зад ухото си.
Олег я подхвана с ръка, за да я изправи и посочи над стената.
— В окото на бурята.
Киска изстена и опря брадичка в ниската стена. Стояха пред единствената постройка в Малаз, в която никога не се бе осмелила да влезе. Старата къща с нелепото име „Скръбният дом“. Може би бе суеверие, но тя никога не бе виждала някой да влиза или излиза оттам и бе използвала това като извинение. Какво я интересуваше нея една изоставена къща?
Намираха се зад къщата, близо до задната стена, която стигаше до кръста й. В двора отвъд нея се издигаха четири големи могили, които приличаха на купчини смет. От върховете им се виеше пара, сякаш наскоро ги бяха обърнали. Сплескани, усукани дървета с черни клони бяха израснали тук-там, привидно безразборно. В единия ъгъл имаше грамада от гранитни плинтове, натрупани като карти и покрити с пълзящи растения, плъпнали из целия двор. Що се отнася до самия Дом — прозорците му изглеждаха тъмни и пусти, а задната врата бе тесен слугински вход, целият обрасъл с плевели, до който се стигаше по стълби.
Нищо не помръдваше освен потрепващите клони на дърветата. Киска чу пукот на светкавици от предния двор. Далечината бе обвита в няколко пласта мъгла, но тя успя да различи труповете, лежащи върху и около стената. Не видя нито Корин, нито Лубен. Къде бяха те?
Тихо съскане върна вниманието й върху Олег. Той гледаше над стената, приведен и напрегнат като настръхнал котарак. Тя погледна натам, накъдето гледаше и не видя нищо.
— Какво има?
— Не ги ли виждаш?
— Не. Къде?
Киска нямаше нужда да пита „Кой?“, тъй като бе доловила омразата в тона на Олег.
— Погледни между двете най-далечни могили. Виждаш ли как се мърда бръшляна?
Киска погледна натам и след няколко секунди видя как рогозката от растителност помръдва и се разтяга, сякаш нещо бе минало през нея. След това бръшлянът почерня, изпуши и се превърна в пепел.
Олег изрева, стиснал юмруци:
— Нееее! Ще избяга!
Обърна се към нея.
— Беше в Сянката. Срещна ли се с Древния?
— Древния?
Олег изсъска нетърпеливо:
— Този, който наблюдава границите.
— О, да. Срещнах го.
— И? Какво ти каза? Къде е той? Ще се намеси ли?
Киска простена вътрешно.
— Не може или по-скоро не иска. Съжалявам.
Ръцете на Олег се стрелнаха към гърлото на Киска, но се спряха в последния момент. Тя отстъпи назад. Олег я изгледа злобно и промърмори нещо, след което започна да търка дланите си в стената, но бързо и треперливо, сякаш камъните бяха горещи и пареха пръстите му.
— Нищо работа — чу го да нарежда. — Ще го видя поробен за цяла вечност! Трябва да е мой!
Магията на Лабиринтите изпращя и проблесна, заслепявайки Киска. Когато тя отново погледна към Олег, той бе от другата страна на стената и пълзеше из двора на четири крака. Към него се протягаха увивни растения, но веднага почерняваха и се превръщаха в пепел.
Скоро той стигна мястото, където бръшлянът потрепваше. Киска чу вик — предизвикателство или предупреждение. Към Олег пропълзя друг мъж, но тя успя само да го зърне, преди между двамата да избухне взрив от златна и виолетова светлина, който разтърси близките дървета и изрина земята около тях. Силата на взривната вълна разтресе стената и събори Киска по гръб. Около нея се посипаха камъни и пясък. Тя се изправи на колене и надникна над стената, като засенчи очите си с ръка от силното сияние. Олег бе коленичил и изливаше змиеподобен бледоморав поток от енергия от ръцете си право върху гърба на мъжа. Въпреки това той продължаваше да пълзи към Дома.
Тогава друга фигура изскочи като пепелянка от изораната могила и обви ръцете си около жертвата на Олег. Фигурата бе облечена в дрипи, които покриваха кльощавото й тяло и издължените, странно несъразмерни крайници. Приличаше на плашило.
Олег извика победоносно и прекрати потока от енергия, който бе призовал. В последвалата тишина ушите на Киска писнаха. Заловеният мъж драпаше и размахваше ръце, докато го влачеха към могилата. Сега Киска го виждаше много по-ясно: нисък мъж от Дал Хон, сивокос и с разкъсани и окаляни дрехи. Келанвед или това, което бе останало от него, заловен малко преди да достигне целта си. Той нададе пронизителен писък и размаха ръце, като напразно се опитваше да се вкопчи в пръстта. Олег стоеше на колене на димящата земя и се кикотеше злобно.