Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Един ден тя реши, че няма смисъл да отлагат повече; бяха минали толкова много години от раждането на дъщеря им. Жената спря да пие растителната отвара, която предотвратяваше бременността, и го дари с Реки. Това раждане вече отне живота й.
Горен не беше толкова несправедлив, че да обвинява Реки за смъртта на съпругата си; ала с течение на времето стана ясно, че за хладното държание на баракса имаше други причини. Докато Лараня имаше здравото телосложение на баща си, Реки бе наследил хилавостта на майка си и всяко спречкване с другите деца завършваше с поражение за него. Той стана срамежлив и затворен в себе си, а книгите и учението се превърнаха в новите му другари, които никога нямаше да го наранят. Баща му все нямаше време за него.
Белият кичур в косата му и белегът, който започваше от лявото му око и стигаше до челюстта му, датираха от детството му — тогава беше паднал от една скала, удряйки главата и лицето си. Дори тогава знаеше, че няма смисъл да ходи при баща си и да му циври насреща — вместо това Реки стисна зъби и изчака болката и мозъчното сътресение да отшумят.
Отношенията с баща му никога нямаше да станат по-добри и Реки отдавна бе престанал с опитите да му се хареса. Възможността да дойде тук от далечната Джоспа бе голямо облекчение за него, ала ето че и тукашното положение не беше съвсем розово. Младежът дори започваше да се чуди дали не беше по-добре да се върне у дома си в пустинята. Вземайки сестра си със себе си.
Поведението на Кръвния Император ставаше все по-неконтролируемо. Едва ли минаваше и ден без кавга между него и жена му. Вярно, че караниците не бяха нещо ново за тях, ала вече надминаваха всякакви граници и след като бе станал свидетел на мига, когато Мос за малко да удари бременната си жена, Реки се тревожеше много за сестра си.
Лараня споделяше всичките си проблеми с брат си и чутото го разстройваше още повече. Кръвният Император бе измъчван от странни сънища, за които говореше с маниакална страст, и дори ги използваше като обвинения срещу жена си. Няколко пъти се беше интересувал дали Лараня му е изневерявала, а веднъж дори направо я бе попитал чие е бебето, което носеше в утробата си. Невъзможността Лараня да забременее толкова дълго време, както и обстоятелството, че жена му бе станала близка с Есзел по времето, когато най-сетне успя да зачене, изглежда се смесваха в съзнанието на Мос, пораждайки най-черни подозрения.
Това, което Лараня не знаеше (за разлика от Реки), беше, че Мос вече бе заплашил Есзел, когато поетът имаше нещастието да се изпречи насреща му по време на един от пиянските му изблици. Пъстрокосият мъж бе споделил страховете за живота си с Реки, ала той сметна, че е по-добре да не занимава сестра си със случилото се. Познаваше я много добре. Тя щеше да използва това като оръжие срещу Мос и в крайна сметка Есзел щеше да затъне в още по-големи неприятности.
Реки бе казал на приятеля си, че най-добре ще бъде да се покрие за известно време, и поетът се бе вслушал в съвета му. Той се бе отправил на пътуване с цел да „събере вдъхновение“ за стиховете си, като предвидливо бе забравил да остави какъвто и да е адрес, на който да го открият. Реки не беше сигурен дали Мос вече бе разбрал за това, или не, ала Лараня бе узнала и се чувстваше горчиво наранена от бягството му.
Обаче не само личният живот на Кръвния Император се разпадаше. Напоследък съветниците му не се осмеляваха нито да го съветват, нито да действат без неговото одобрение. Нищо не се предприемаше по отношение на наближаващата криза и все по-честите известия за глада, върлуващ в по-отдалечените части на империята. Воплите на благородните семейства оставаха нечути.
Реки искаше той и сестра му да се приберат обратно у дома. Тук не беше безопасно нито за нея, нито за детето й. Тя обаче не желаеше да тръгне — каза му, че не можела да изостави мъжа, когото обичала, след което го помоли да остане с нея, тъй като Реки бил единственият й близък човек.