Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— И все пак аз съм единствената му надежда.
— Ако все още беше император, щеше да си главният заподозрян.
Тан’елкот пристъпи към Хари и се извиси заплашително като кула над него.
— За да се предотврати това бедствие, ти е нужен някой бог. Аз съм този бог.
— Не, не си.
— Аз съм. Боговете от моя свят не могат да се намесят, сковани са от Договора от Пиричант. А дори и да можеха, никой от боговете на моя свят не разбира от вирусология, да не говорим за особеностите на ХРВП; умовете на тези богове са само суми от умовете на техните последователи. Единствената надежда на моя свят е бог, който разбира от ХРВП и има силата да направи нещо по въпроса.
— Да, разбира се — съгласи се Хари. — Но този бог не си ти.
— Тогава — избоботи саркастично Тан’елкот — кой бог имаш предвид?
— Ти я познаваш — отвърна Хари. — След пет минути тя ще бъде тук.
Върху лицето на Тан’елкот първо се изписа разбиране, после антипатия.
— Тя е недостойна за такава задача.
— Не започвай отново — процеди Хари през зъби. — Знаеш много добре.
— Тя е недостойна за теб, Каин.
— Достатъчно.
— Тя е слаба. Превзета. Държи се настрана от реалностите на божественото. Така и не успях да разбера как търпиш явните ѝ недостатъци.
— Не е толкова слаба — каза Хари, разгорещявайки се. — Не е толкова слаба, че да не може да ти срита задника…
— Може би. Но беше достатъчно слаба, за да не го направи. Дори и за да ти спаси живота, Каин.
Хари сведе поглед и се извърна, сдържайки гнева си. Най-накрая каза:
— Ти няма да се върнеш. Никога няма да се върнеш. При това, което ти е известно за Студията, за Актьорите, за Земята, каква власт можеш да придобиеш там? Не, никакъв шанс.
— Ти би застанал на страната на Студията против мен? Против моя свят? Каин, кой мислиш, че е направил това? Срещу кого мислиш, че се бориш?
— Има битки и битки — каза Хари. — Да те върна обратно на моя отговорност? Та те ще ме застрелят като куче. Бордът на директорите би взривил Студията, за да не те допусне обратно в Отвъдие. Мамка му, биха пуснали атомна бомба върху града.
— Дори и вашият Борд на директорите да действа толкова безразсъдно, не си ли струва живота на един град, за да се спаси цял един свят?
— Така ли? — попита Хари рязко. — А ако е твоят град?
Мускулите по челюстите на Тан’елкот заиграха.
— Готов съм да поема този риск.
— Да, но аз не съм. Веднага, щом тази история попадне в мрежата, хората ще се надигнат и ще поискат Студията да направи нещо по въпроса. А Бордът на директорите, чист и непорочен, ще ме посочи и ще каже: „Благодарение на бързите и решителни действия на управителя Хари Майкълсън и могъществото на великата Палас Рил ситуацията вече е под контрол.“ Даже ще ми благодарят, не мислиш ли? Когато Шана се върне, Уес Търнър сигурно ще ѝ даде медал.
Тан’елкот отстъпи крачка назад; бавно си пое дъх и се изпъчи в целия си ръст. Видът му по странен начин се променяше, сякаш заедно с въздуха беше вдишал някаква нова реалност, която трансформираше полото и джинсите му в костюм, а остарялото му, уморено лице — в маска.
— Ти си гениален тактик — изрече той бавно и отчуждено, с маниера на лектор, който говори пред въображаема публика. — Може би най-гениалният от всички, които съм познавал някога. Но с тактика се печелят само битки; може да спечелиш всяка битка и пак да изгубиш войната. Когато дойде сетният ти час, си спомни, че съм ти предложил този шанс, но ти си отказал.
Хари го изгледа с присвити очи.
— Знаеш ли, не бих се заклел в това, но тези думи ми прозвучаха като заплаха.
Тан’елкот извърна поглед от главата на Хари. Очите му бяха затворени, сякаш го е обхванала обичайната болка.
— Твоята… — Той млъкна, търсейки точната дума. — … съпруга пристигна.
8.
В мъртвата тишина след тръгването на Каин и неговата домашна любимка богиня минутите се точеха като дни за онзи, който някога беше бог. Те бяха изгледали уловеното в куба видение, бяха съставили план и бяха отишли да спасяват света; а той сега седеше сам, потънал в мрачна меланхолия.