Тайните на Марсилия

Започна да търси в сламата, да тършува из старите бъчви. Напредваше бавно, без да пропуска нито едно кътче, като всеки момент очакваше да напипа топлото тяло. Свещта, поставена върху лейката, разпръскваше жълта трепкаща и слаба светлина, която не му бе особено от полза в търсенето. Когато стигна до края на тавана, той се спря внезапно, чувайки шум от леко дишане. Усмихна се победоносно. Шумът идваше иззад купчина сено, струпана близо до стената.

Матеус повдигна глава с протегнати ръце. Когато погледна в скривалището, той отпусна ръце от изненада. Фин се бе изправила срещу него с рязко движение. Тя притискаше към себе си малкия Жозеф, който отново бе заспал и се усмихваше насън.

Близо четвърт час младата жена бе слушала приглушените стъпки на Матеус и през цялото това време бе обзета от ужасно безпокойство. Тя едва не се издаде, когато той се качи първия път да търси на тавана. После, когато слезе, тя си пое дъх и реши, че е спасена. А ето че той се върна и я откри! Беше изгубена, мъжът щеше да изтръгне Жозеф от ръцете ѝ.

Изправена, трепереща, решила, че по-скоро ще се остави да я убият, отколкото да даде детето, тя гледаше Матеус право в очите.

В първия момент той бе изумен. Не очакваше да намери там тази непозната жена, която, изглежда, беше майката на детето. После негодникът се усмихна. Тази усмивка изразяваше лошо предзнаменование. В крайна сметка предпочиташе да си има работа с тази млада жена, отколкото с Филип. С един удар щеше да я събори на сеното и лесно ще измъкне детето. Фин несъмнено прочете тази мисъл в очите му, защото се облегна на стената като вдървена, готова да се бори.

И двамата мълчаха. Свещта блещукаше слабо в тишината. Той вече протягаше ръка, тя затвори очи, за да посрещне удара, когато от стаята, в която бяха Филип и полицаите, се чу шум, който се засилваше. Младата жена разпозна скъпия глас, отекнал радостно и победоносно: "Помилване! Помилване!"

Фин се изправи.

– Чувате ли? Небето ни се притече на помощ! Белезниците на полицаите са за вас, негоднико!

Изплашеният Матеус забрави Фин и детето, вече мислеше само за собственото си спасение. Изтича до вратата на тавана и се вслуша. Мислеше си откъде би могъл да избяга, в случай че нещата тръгнеха зле.

Долу Филип, след като се бе запознал със заповедта за арестуване, се бе предал па полицаите. Успя обаче да забави отвеждането си под претекст, че не може да напусне къщата на градинаря Ейас, без да му остави бележка. Истината бе, че той бе видял Матеус да се качва по стълбите и трепереше за Фин и детето. Повече не разчиташе на Мариус и просто искаше да изчака завръщането на градинаря, за да не оставя къщата в ръцете на господин Дьо Казалис.

Полицаите му разрешиха да напише бележката. После му заявиха, че трябва да тръгват. Тогава той се огледа отчаяно наоколо, но забеляза само бившия депутат, който му се присмиваше злобно.

- Е, какво! Ето че ви обуздаха! Няма вече да отвличате богати наследнички, няма да разпалвате скандали в почтените семейства. Ха-ха, ще бъде интересна гледка да се види Филип Кайол, вързан на позорния стълб!