Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Божичко! — възкликна той и се отдръпна. Гледката бе ужасяваща и смахната. Сюрреалистична. Тази жена със сигурност бе мъртва. Гъстата й коса беше станала на ледена буца. Немигащите й очи — сякаш взрени в тях — бяха с цвета на сумрака, кожата й блестеше в бисерносиво. Да имаше най-много шестнайсет години. Миглите й бяха заскрежени.
— Тя дали…? — Алис не довърши въпроса.
— Ей! — повика я Джанет. — Добре ли си?
— Да й помогнем. Мръднете се. — Куентин опита да се приближи, ала се подхлъзна на един замръзнал камък и единият му крак затъна до коляното. Издрапа обратно на брега, изгарян от болка.
— Трябва ни въже.
Водата дори не изглеждаше достатъчно дълбока и Куентин с ужас си помисли дали не гледат тяло, отсечено до кръста. Въже — ама той какво си въобразяваше? Та нали беше магьосник, да му се не види! Хвърли раницата, из която ровеше, и начена просто кинетично заклинание, за да я извади. Усети топлина в пръстите си, мислено почувства нейната тежест. Алис отсечено го наставляваше. Жената се надигна, от тялото й се застичаха капки. Слава богу, беше цяла — и чисто гола. Снагата й бе тънка, стройна, с напъпили гърди на девойка. Ноктите и зърната й бяха бледолилави. Потрепери, когато магията я обгърна. Очите й се фокусираха. Тя се начумери и протегна ръка, удържайки заклинанието, преди да го е довършил.
— Аз съм водна нимфа наяда. Не мога да изляза от потока. — Погледът й срещна този на Куентин. — Твоята магия е непохватна.
Куентин се опули. Сега видя, че тя не е човек, пръстите на ръцете и краката й бяха ципести. От негово ляво се чу шаване. Пени коленичеше на снежния бряг.
— Смирено се извиняваме — рече с приведена глава. — Най-смирено молим за вашата прошка.
Речната нимфа пренасочи вниманието си. Ручеят бълбукаше по голата й кожа. Тя кокетно наклони глава.
— На моята красота ли се възхищаваш, човеко? Студено ми е. Ще ме сгрееш ли с пламтящата си кожа?
— Умолявам ви — продължи Пени, червен като домат, — ако желаете да потърсим нещо ваше, с радост ще се наемем. С радост ще…
Джанет милостиво го прекъсна:
— Ние сме от Земята — решително заяви тя. — Бихте ли ни упътили до някой голям град, ако има такъв? Може би до замъка Беловръх?
— … с радост ще се нагърбим с вашата повеля — церемониално завърши Пени.
— На овните ли служите? — попита Алис.
— Не служа на измамни богове, земна девойко. Или на богини. Служа на реката и реката служи на мен.
— Тук има ли други хора? — намеси се Анаис. — Като нас?
— Като вас ли? — нимфата се усмихна нахално и за миг връхчето на плашещо синьо езиче се появи между доста острите й зъби. — О, не. Не и като вас. Не и толкова прокълнати.
В този момент Куентин усети как телекинетичното му заклинание се разпадна. Тя го беше премахнала без жест или дума. Наядата рязко се гмурна — бледолилавите й хълбоци проблеснаха — и изчезна в тъмната вода, която изглеждаше твърде плитка, за да я побере.
След секунда главата й отново се показа.
— Страхувам се за вас, човешки деца. Това не е вашата война.
— Не сме деца — възрази Джанет.
— Каква война? — извика Куентин.
Тя за пореден път се усмихна. Зъбите между лавандуловите й устни бяха извити като на хищна риба. Стискаше нещо в ципестия си юмрук, от който капеше вода.
— Речен дар. Използвайте го, когато напълно изгубите надежда.
Куентин го улови с една ръка, благодарен, че старите му жонгльорски инстинкти не са го подвели. Когато вдигна поглед, нимфата бе изчезнала. Бяха сами с ромолящия поток. В ръката на Куентин имаше мъничък ловджийски рог от слонова кост със сребърен кант.
— Леле! — Джош потри доволно ръце. — Приключенията започват!
Другите се скупчиха да разгледат рога. Куентин го подаде на Елиът, който го завъртя в ръцете си и го погледна от тук от там.
— Нищо особено не чувствам. Все едно е някой сувенир, купен от летището.
— Не е задължително да чувстваш каквото и да било — собственически рече Пени и прибра рога в раницата си.
— Трябваше да я питаме дали това е Филория — тихичко промълви Алис.
— Как няма да е Филория! — учуди се Пени.
— Бих желала да съм сигурна, а също и да разбера защо сме прокълнати.
— И каква беше тази война? — Ричард сбърчи дебелите си вежди. — Тя повдига много въпроси.
— Тия зъби не ми харесаха — добави Алис.