Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Като опитна асистентка Алис отиде до масата на моравата и постави там едно празно шише.
Пени бързо си пое дъх и измърмори поредица от насечени срички, завършвайки с рязко движение на китката. Три лъча от нещо като стоманеносиви капчици се изстреляха от пръстите му. Два пропуснаха целта, третият отряза чисто гърлото на шишето. Последваха рехави аплодисменти.
— Кръстихме го "Магическа ракета" — похвали се той.
— Майко мила, магическа ракета! — Дъхът на Джош излезе на пара в студения въздух. Лицето му грееше от възбуда. — Че това е като в играта "Тъмници и дракони"!
Пени кимна.
— Да, в старите ролеви игри има много практична мисъл.
Куентин не се усмихваше. Никой ли нямаше да коментира, че това е черна магия? Сто процента не беше някоя ощипана мома, обаче това заклинание бе предназначено да осакатява плътта, да ранява физически.
— Дано не се налага да го използваме.
— Не се превземай, Куентин. Не си просим белята. Просто гледаме да сме готови. — Джош едва се сдържаше. — Съвсем като в "Тъмници и дракони", дявол да го вземе!
Пени коленичи и се изплю на посърналата трева. После разпери широко ръце и взе гротескно да ги размахва в противоречие с улегналия си стил. Виолетова светлина затрептя в събраните му шепи, костиците на пръстите взеха да прозират. Той изкрещя някакви слова и сякаш запрати нещо нагоре. Сияеща оранжева искрица се отдели от дланта му и полетя над моравата. Отначало изглеждаше безобидна до абсурдност и глупавичка — като играчка или насекомо. Ала плавайки към дърветата тя разцъфтя в искряща комета с големината на плажна топка — пращяща, пулсираща, пружинираща. Изглеждаше величествено, докато се въртеше бавно около центъра си и същевременно се носеше в здрача. Кометата порази един кипарис, който се скърши надве с пукот. Заля ги силна топлина. Съсирен пламък се издигна до небесата и изчезна.
— Огнено кълбо! — излишно оповести Пени.
Пожарът беше лумнал моментално. Дърветата весело горяха. Джанет нададе радостен крясък и запляска с ръце като мажоретка. Пени се усмихна едва-едва и стори театрален поклон.
Останаха в къщата още няколко дена. Изпиха всичкото хубаво вино, изгледаха всички DVD-та с филми и се изредиха да се къпят във ваната, а после да не си я почистват. Бяха толкова развълнувани, че не виждаха колко са уплашени. Замислеше ли се за щастието, очакващо го във Филория, Куентин се тормозеше, че не го е заслужил. Не бе готов. Амбра и Умбра никога не биха призовали някой като него.
Една вечер остана до късно да играе на карти с Джош и Елиът. Всяка игра на карти с магьосници се израждаше в съревнование кой ще направи най-много кент флошове и карета. Горе-долу се чувстваше по-добре. Пиеха грапа. Възела от срам и разкаяние в гърдите му се беше поразхлабил е, немного, но все пак. Може би беше време да покаже на Алис, че тя не бива да го избягва като чумав. Знаеше, че тя вероятно чака от него думите. Извини се и тръгна към третия етаж, сподирян от насърчителните възгласи на Джош и Елиът.
На площадката спря. Навсякъде би познал звука, който Алис издаваше по време на секс. Замъгленото му от алкохола съзнание се изправи пред главоблъсканица: тя се любеше, но не с него. Не беше възможно. Звукът пронизваше ушите му, пред очите му заплуваха петна, точици. Кръвта му кипна като отворена бутилка газирано или като киселина. Киселината се разля по неговото тяло, прогаряйки ръцете, краката и мозъка му. После стигна до сърцето му като смъртоносен съсирек.
Явно се любеше с Пени или с Ричард. Вдървено се запъти към стаята на втория етаж, отвори вратата с ритник и щракна лампата. Ричард подскочи и запримигва насреща му в глупавата си викторианска нощница. Куентин изключи лампата и затръшна вратата.
— Какво става? — Джанет беше излязла в коридора по пижама. Той грубо я блъсна с рамо, за да мине.
— Простак! Заболя ме!
Заболяло я било! Тя пък какво знаеше за болката? Светна в стаята на Пени. Леглото бе празно. Хвърли лампата на пода и тя се разби. Куентин никога не се бе чувствал така. Удивително: гневът го даряваше със свръхсили. Буквално бе способен на всичко. Е, почти. Опита се да разкъса завесите, но те не подадоха, въпреки че увисна на тях с цялото си тегло. Затова отвори прозореца, изтръгна завивките от леглото и ги изхвърли. След тях метна будилника, а после взе да вади книгите от рафтовете.
Пени имаше много книги. Но какво от това, разполагаше с цялата нощ и с цялата енергия на света. Даже не беше сънен, все едно се бе надрусал. Е, след малко му стана по-трудничко да вади книгите, понеже Джош и Ричард държаха ръцете му. Куентин налудничаво се мъчеше да се отскубне, като сърдито пеленаче, което се учи да ходи.