Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Спряха на спретнато квадратче с каменно здание, което би било подходящо за кметство на средновековно френско селце. Часовникът отгоре на фасадата беше застинал на пладне — или на полунощ. В центъра на кръглото фонтанче се издигаше статуя на Атлас, превит под тежестта на бронзово кълбо.
— Добре! — Пени говореше ненужно високо. Големият цирков ръководител. Личеше си, че е нервен. По-полека, любовнико! — В книгите минават от тук. Ще проверя метеорологичните условия.
Пени извади бялото копче от джоба си и го стисна в юмрук. Пое си дълбоко въздух, качи се на ръба на фонтана и цамбурна с изпружени крака в тихата вода. В последния миг по рефлекс запуши носа си с пръсти. И изчезна.
Настана мълчание. Чуваше се единствено запъхтяното дишане на Джанет и плисъкът на фонтана. След малко главата на Пени разсече водата.
— Получи се! — изкрещя той. — Топло е! Лято е! Там е лято!
— А Филория ли беше? — поинтересува се Джош.
— Откъде да знам! — Пени доплува кучешката до ръба. Гора е. Няма признаци наблизо да живеят хора.
— Значи върши работа — заяви Елиът. — Хайде да тръгваме.
Ричард вече ровеше в багажа и изхвърляше на многоцветна купчина скъпите кожуси, вълнените шапки и термочорапите.
— Стройте се! — нареди той. — Краката във водата, ръцете здраво сплетени.
На Куентин му идеше да подхвърли някой саркастичен коментар, ала нищо не му дойде на ума. Натопи стъпала в мастиленосинята вода, която бе като че ли по-рядка от обикновената, по-скоро с плътността на алкохол. Взря се в обувките си. Едва различаваше контура им.
Заби поглед в скута си. Беше замаян от недоспиване. Усещаше главата си огромна и изпразнена, като перест облак. Облакът взе да се разсейва. Дали щеше да умре? О, с какво удоволствие би умрял!
— А бе, Анаис, ти изобщо чела ли си книгите? — кореше я Елиът. — Не сме тръгнали да гасим пожар. Вероятно ще хапнем кифлички с някое зайче.
Джанет се облягаше на рамото на Елиът, разкривайки бялата си шия. Беше й студено, изглеждаше страшно уязвима. Отдясно пък Джош разтревожено го наблюдаваше. Огромната му десница стисна неговата.
— Стегни се, пич. Добре си. Ще се справиш.
Всички се огледаха за последно наоколо и през седмината премина тръпка на страх и възбуда.
По сигнал на Пени се пуснаха във фонтана — не съвсем в синхрон, но почти. Джанет кажи — речи се заби с лице във водата.
Това бе свободно пропадане, гмурване. Сякаш се спускаха с парашут, само че прекалено шеметно и без да ги брули вятър. Земята се втурна да ги цапардоса. За миг зърнаха балдахин от златни листа, който се простираше от хоризонт до хоризонт. После всичко свърши.
Намираха се в плитко дере, чието глинесто дъно бе покрито с листа и опадали клонки. Куентин се подпря с ръка на насипа. През гъсто сплетените клони се процеждаше мъждива светлина. Птичка изтрака с човка и отлетя. Мълчанието бе гъсто като мед.
Преходът ги бе разпилял, ала не се бяха изгубили от поглед. Ричард и Пени с мъка се измъкваха от огромна изсъхнала драка. Алис и Анаис седяха на дънера на колосално повалено дърво, сякаш някое великанче внимателно ги бе подредило там като кукли. Джанет седеше на земята с ръце върху бедрата и дишаше дълбоко. Лицето й бе зачервено.
— Пени? — Джош стоеше горе на дерето с ръце в джобовете. Изглеждаше много шик с марковото яке и готината риза, макар и мокър. — Студено е. Защо, мамицата му?
Въздухът беше резлив и мразовит, дрехите им бързо замръзваха. Дъхът им излизаше на бели облачета в девствената тишина. От светлото небе тихо се сипеше снежец. Земята се беше вледенила под нападалата шума.
— Не знам — намръщи се сприхаво Пени. — Преди бе лято. Само преди секунда! Сварих се от жега!
— Моля, някой ще ми помогне ли да сляза? — Анаис с недоверие поглеждаше надолу от високия дънер. Джош галантно я подхвана за тясното кръстче и я повдигна. Тя изписка доволно.
— Става дума за разминаване във времето — уточни Алис. — Чак сега се сетих. Пени може да е бил тук преди половин година филорийско време. Или пък преди шейсет години. В книгите винаги става така. Няма как да предскажеш в кой сезон ще се озовеш.
— Е, аз предсказвам, че циците ми ще измръзнат след пет минути — разсърди се Джанет. — Някой да се върне за кожусите.