Хайка за вълци

Иван Шибилев и Мона бяха станали толкова безочливи, че не можеха по никакъв начин да скрият връзките си. Подир тях денем и нощем имаше преследвачи, тъй че, колкото и изобретателен да бе Иван Шибилев, срещите му с Мона не можеха да останат в тайна. Всеки нов ход бе преследван и откриван, всеки сигнал разшифрован. Дойде ред и на властта да се намеси и пресече пътя на това битово разложение, както се изрази партийният секретар Стоян Кралев. Неговата работа се оказа много трудна, ако не и безполезна. От една страна, Мона бе приятелка на семейството им, та той и жена му Кичка се намериха в деликатно положение, когато обществената съвест се разбунтува против Монините любовни похождения и поиска тя да бъде порицана и обуздана по някакъв начин от ръководителите на селото. От друга страна, Мона бе участвувала в театралната трупа още от дете, когато никоя жена от селото, освен Кичка Кралева, не желаеше да стъпи на сцената, първа от младежите бе подносила всички дрехи и прически, които някога Кичка бе въвеждала сред младежите като средство за борба против старата мода, изобщо от младите жени тя бе изпълнявала най-много и най-добре задачите, които партийната организация й бе възлагала в миналото и сега. Стоян Кралев и жена му много пъти се бяха опитвали да й внушат, че трябва да сложи край на любовните си връзки с Иван Шибилев, а тя мълчеше и на лицето й се появяваше такава нежна и невинна усмивка, че те не смееха повече да я безпокоят. Любовта на двамата обаче не слизаше от устата на селото, а и опозицията, използувайки всички средства за разобличаване на комунистите, я превърна в шлагер, тъй като Иван Шибилев и Мона бяха членове на партията. Стоян Кралев повече от всички изпитваше органическа ненавист и отвращение от тяхната разпуснатост, но поради различни причини, най-вече от обществен характер, все още не бе се заел да ги разобличи или накаже. Двамата бяха изнесли на плещите си почти цялата агитационна работа в миналото и сега, и то тъй добре, че бяха привлекли най-малко половината от селото на страната на ОФ, да не говорим за радостта и вълненията, които бяха доставили на хората. Повече обаче не можеше да остане безучастен към развратната им авантюра, изпрати да повикат Мона в партийния клуб и тя дойде с момиченцето си. То нямаше още три годинки, познаваше Стоян Кралев, защото много пъти бе ходило у тях с майка си, и щом го видя, започна да му се глези, да се завира под масата и да пипа всичко из помещението.