Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Добре – рече Страйк и Уилсън ги поведе обратно към мраморното стълбище, като заключи вратата към гаража зад себе си.
Докато слизаха по друго тясно стълбище, миризмата на хлор се засилваше с всяка стъпка, но когато Уилсън отвори една врата в дъното, те бяха облъхнати от топъл и влажен въздух, наситен с дъх на химически препарати.
– Това ли е вратата, която не е била заключена онази нощ? – попита Страйк, а Уилсън кимна и включи яркото осветление.
Влязоха и приближиха до широкия мраморен бордюр на басейна с дебело пластмасово покритие върху него. Отсрещната стена и тук бе цялата в огледала; Робин видя образите на трима им в облекло, което изглеждаше нелепо на фона на стенописа с тропически растения и пърхащи пеперуди, който продължаваше и към тавана. Басейнът беше към петнайсет метра дълъг и в далечния му край имаше шестоъгълно джакузи, зад което бяха трите кабинки за преобличане със заключващи се врати.
– Тук няма ли камери? – попита Страйк, а Уилсън отрече със завъртане на глава.
Робин почувства, че по тила и под мишниците ѝ се стичат струйки пот. Помещението с басейна беше потискащо и тя бе доволна да изкачи отново стълбите към фоайето, което бе приятно и просторно. В тяхно отсъствие там се беше появила дребна млада блондинка с джинси и тениска под розовата престилка, понесла пластмасова кофа с пособия за почистване.
– Дерик, трябва ми ключът за втори апартамент – заговори тя със силен чуждестранен акцент, когато пазачът се показа от вратата.
– Това е Лешчинска, чистачката – поясни Уилсън.
Тя удостои Робин и Страйк с лека и мила усмивка. Уилсън отиде зад махагоновото бюро, извади ключ отдолу и ѝ го подаде. Лешчинска тръгна нагоре по стълбите с полюшваща се кофа и съблазнително въртящо се задниче в прилепналите джинси. Страйк неохотно отмести очи от него, усетил косия поглед на Робин.
Страйк и Робин последваха Уилсън горе до апартамент едно, който той отвори със служебния ключ. Страйк забеляза, че на входната врата е монтирана старомодна шпионка.
– Домът на господин Бестигуи – обяви Уилсън, докато изключваше алармата с вкарване на кода на панела вдясно от вратата. – Лешчинска вече мина оттук сутринта.
Страйк усети лъх на препарат за полиране и видя следите от прахосмукачка по белия килим в преддверието с месингови стенни аплици и пет безупречно лъснати бели врати. Забеляза дискретно поставения панел за алармата на дясната стена и картината на съседната, изобразяваща сънливи кози и селяни на фона на изрисувано в синьо село. Под творбата на Шагал върху черна японска масичка стояха високи вази с орхидеи.
– Къде е Бестигуи? – попита Страйк.
– В Ел Ей – отвърна охранителят. – Ще се върне след два дни.
Светлата дневна имаше три високи прозореца, всеки с тясно каменно балконче отпред; стените бяха в синия цвят на порцелана „Уеджуд“, а почти всичко друго беше бяло. Всичко бе девственочисто, елегантно и с красиви пропорции. И тук имаше една-единствена прекрасна картина: страховита, сюрреалистична, изобразяваща мъж, носещ копие и маскиран като птица, подръка с безглава женска фигура в сиво.
От тази стая Танзи Бестигуи твърдеше, че е чула гръмогласната караница два етажа по-нагоре. Страйк се приближи до високите прозорци, обърна внимание на модерните дръжки, на дебелината на стъклопакета, на пълната липса на шум от улицата, макар ухото му да беше само на сантиметър от студеното стъкло. Балконът отвън беше тесен и запълнен със саксии с храсти, подрязани във формата на конуси.
Страйк тръгна към спалнята, а Робин остана в дневната, като се завъртя бавно на мястото си и огледа полилея от венецианско стъкло, килима в бледосиньо и розово, огромния плазмен телевизор, модерната маса за хранене от стъкло и ковано желязо, столовете, тапицирани с коприна, малките сребърни украшения по масичките и върху полицата над камината от бял мрамор. Помисли си малко тъжно за дивана от „Икеа“, с който толкова се гордееше до този момент, а после засрамена си спомни походното легло на Страйк в кабинета му. Уловила погледа на Уилсън, тя промълви, като несъзнателно повтори думите на Ерик Уордъл: