Зовът на кукувицата

– По дяволите – процеди тихо той. – Не говори за нея така. „Трупът.“ Дявол да го вземе. Ти си един безсърдечен негодник. Нищо чудно, че старият Джони не си пада по теб.

– Не съм искал да те разстроя – спокойно изрече Страйк. – Целта ми беше да разбера дали се сещаш за причина тя да се преоблече, когато се е прибрала у дома. Когато е паднала, е била с панталони и бюстие с пайети.

– Откъде мога да знам, по дяволите, защо се е преоблякла? – избухна Соме. – Може да ѝ е било студено. Може да е била... Това е нелепо. Как бих могъл да знам?

– Само питам – каза Страйк. – Четох някъде как си казал пред пресата, че е умряла в твоя дреха.

– Не бях аз, никога не съм го обявявал. Някаква гадина от таблоидите позвънила в офиса и попитала за дизайнера на роклята. Една от шивачките ѝ казала, а после я нарекоха мой говорител. Мръсниците го изкараха, че искам да си правя реклама от това. По дяволите.

– Дали би могъл да ме свържеш с Киара Портър и Брайъни Радфорд?

Соме като че бе изгубил почва под краката си и изглеждаше смутен.

– Какво? Да...

И в следващия момент се разплака истински; не като Бристоу с шумно хлипане, а мълчаливо, със сълзи, които се търкаляха по гладките му черни бузи и мокреха тениската му. Той преглътна, затвори очи, обърна се с гръб към Страйк и облегна чело на стената, цял разтреперан.

Страйк чакаше, без да казва нищо, докато Соме няколко пъти обърса лицето си и се обърна към него. Не спомена сълзите си, а се върна до стола си, седна и запали цигара. След две или три дълбоки всмуквания заяви с делови, лишен от емоции тон:

– Ако е сменила дрехите си, то е било, защото е очаквала някого. Кукувицата винаги се обличаше за съответната роля. Трябва да е чакала някого.

– Така си помислих и аз – каза Страйк. – Но не съм експерт по жените и облеклото им.

– Не си, то се вижда – пусна отново злобничка усмивка Соме. – Искаш да говориш с Киара и Брайъни ли?

– Би помогнало.

– И двете ще присъстват на мои снимки в сряда. Арлингтън Теръс номер едно в Излингтън. Ако наминеш към пет следобед, ще са свободни да говорят с теб.

– Много мило от твоя страна, благодаря.

– Не е мило – тихо промълви Соме. – Искам да узная какво е станало. Кога ще говориш с Дъфийлд?

– Щом успея да се добера до него.

– Малкото лайно мисли, че му се е разминало. Тя трябва да се е преоблякла, защото е знаела, че той ще отиде. Макар да са имали скандал, наясно е била, че ще тръгне подир нея. Но той никога няма да говори с теб.

– Ще говори с мен – безгрижно заяви Страйк, прибра бележника и погледна часовника си. – Отнех ти много време. Благодаря отново.

Соме поведе Страйк обратно надолу по спираловидната стълба и после по белия коридор с отчасти възвърната напереност. Когато си стиснаха ръцете в студеното, настлано с плочки фоайе, по лицето му нямаше видими следи от мъка.

– Вземи да поотслабнеш – поръча на сбогуване той на Страйк – и ще ти пратя нещо XXL.