Зовът на кукувицата

– Къде беше господин Бестигуи?

– Няма там.

– Знаеш ли с кого говореше тя по телефона?

– Не. – Но после малко срамежливо отвърна: – Жена.

– Жена? Откъде знаеш?

– Вика в телефон. Аз чува жена.

– Значи се караха, така ли? Крещят силно една на друга? Викат, а?

Страйк се улови как самият той неволно бе минал към по-първобитен английски. Лешчинска отново кимна и започна да отваря чекмеджетата, за да търси място на колана, единствената вещ, останала в ръцете ѝ. Когато най-сетне го нави и прибра, тя се изправи и отиде в спалнята. Страйк я последва.

Докато тя оправи леглото и разтреби нощните шкафчета, той разбра, че последен този ден е почистила апартамента на Лула Ландри, след като тя излязла (за да посети майка си). Не беше забелязала нищо необичайно, нито бе видяла сини листове хартия, били те изписани или празни. Когато приключила, чантите на Ги Соме и дрехите му за Дийби Мак вече били доставени на рецепцията и последната ѝ задача този ден била да отнесе по съответните апартаменти на Лула и Мак подаръците от дизайнера.

– И включи алармите, след като остави вещите там?

– Аз пуска аларма, да.

– У Лула?

– Да.

– И едно-девет-шест-шест в апартамент две?

– Да.

– Спомняш ли си какво занесе в апартамента на Дийби Мак?

Наложи ѝ се да опише с жестове някои от нещата, но успя да обясни, че си спомня два суичера, колан, шапка, ръкавици и (посочи китките си и имитира щракане) копчета за ръкавели.

След като наредила вещите най-отпред в дрешника към преддверието, та Мак да няма как да не ги забележи, включила алармата и се прибрала у дома си.

Страйк ѝ благодари и се помота още малко, за да се полюбува на стегнатото ѝ дупе, докато тя оправя покривката върху леглото, след което се върна при Робин и Уилсън в преддверието.

Докато се качваха към третия етаж, Страйк свери казаното от Лешчинска с Уилсън, който потвърди, че я е накарал да избере код за алармата 1966, също като за външната врата към улицата.

– Избрах същите цифри като на входа, за да ѝ е по-лесно на Лешчинска да ги запомни. Мак можеше да ги смени после, ако пожелаеше.

– Спомняш ли си как изглеждаше техникът? Каза, че бил нов.

– Много млад. С коса дотук. – Уилсън посочи основата на врата си.

– Бял ли?

– Да, бял. Нямаше вид, че вече се бръсне.

Бяха стигнали до входната врата на апартамент три, някога дом на Лула Ландри. Робин изпита смесено чувство от страх и възбуда, когато Уилсън отвори третата гладко боядисана бяла входна врата със стъклена шпионка с размер на куршум.

Най-горният апартамент беше архитектурно различен от останалите два: по-малък и по-просторен. Беше наскоро пребоядисан в кремаво и кафяво. Ги Соме беше казал на Страйк, че предишната собственичка на жилището е обичала цветовете, но сега то беше безлично като стая в скъп хотел. Страйк поведе останалите мълчаливо към дневната.

Килимът тук не беше пищен и вълнен като в апартамента на Бестигуи, а от груба юта в пясъчен цвят. Страйк отърка подметки в него – не останаха никакви белези или отпечатъци.