Зовът на кукувицата

– Съжалявам – формално избъбри Страйк. – Скоро ще се свържа с теб. Дочуване.

Прибра се от балкона в стаята, затвори вратите и се обърна към Уилсън.

– Дерик, би ли ми показал как претърси апартамента? В какъв ред надникна в стаите онази нощ?

Уилсън се замисли за момент, после каза:

– Първо влязох тук. Огледах се, видях вратите отворени. Не ги докоснах. После – той им даде знак да го последват – надникнах тук...

Робин, която вървеше по петите на двамата мъже, забеляза едва доловима промяна в начина, по който Страйк говори на охранителя. Задаваше прости и точни въпроси, като се фокусираше върху онова, което Уилсън бе докоснал, видял и чул на всяка крачка при обиколката си из жилището.

Под насоките на Страйк езикът на тялото на Уилсън започна да се променя. Той разигра как е хващал дръжките на вратите, как се е навеждал да огледа набързо стаите. Откликвайки на живото внимание на Страйк, когато се насочи към единствената спалня, изпълни движенията като на забавен кадър; отпусна се на колене, за да демонстрира как е надникнал под леглото, и след подсказването на Страйк си припомни, че роклята е лежала смачкана под краката му; поведе ги с изопнато от съсредоточаване лице към банята и им показа как се бе наклонил, за да погледне и зад вратата, преди да хукне (изпълни го почти като мим, с преувеличено размахани ръце, докато вървеше) обратно към външната врата.

– И тогава – каза Страйк и поведе с жест Уилсън по-нататък в разказа му – ти излезе навън...

– Излязох навън – потвърди Уилсън с басовия си глас – и натиснах бутона на асансьора. – Той се престори, че го прави, и изигра как разтваря вратите в нетърпението си да види има ли някой вътре. – Нищо, така че се затичах обратно надолу.