Знакът на Атина

— И сега трябва да вземем другия — каза Пайпър. — Подозирам, че няма да е лесно. Коя е Деянира?

— Херкулес се оженил за нея — каза Джейсън. — Мисля, че с нея ставаше нещо лошо. Но тук не пише за това.

Пайпър си спомни за думите на Херкулес. Първото му семейство бе загинало. Втората му жена умряла, след като я подлъгали да го отрови.

Харесваше предизвикателството на Херкулес все по-малко и по-малко.

Двамата минаха между две могили, като напразно се опитваха да останат на сянка. Пайпър вече бе подгизнала от пот. Комарите я бяха нахапали по глезените, ръцете и врата. Вероятно приличаше на болна от дребна шарка.

Най-накрая бе останала насаме с Джейсън и ето как прекарваше времето с гаджето си. Беше много подразнена от това, че той бе споменал Хера, но знаеше, че не бива да го обвинява. Може би просто му беше ядосана. Откакто бяха напуснали лагер „Юпитер“, бе изпълнена с гняв и тревога. Замисли се за това какво ли бе искал да каже Херкулес за синовете на Зевс. Че не може да им се има вяра? Че са прекалено заети с отговорности? Пайпър се опита да си представи Джейсън като бог, застанал на някакъв плаж, за да пази портите към океана, векове след като Пайпър и всички приятели от смъртния му живот бяха загинали. Запита се дали Херкулес някога не бе приличал на Джейсън — оптимистично настроен, самоуверен, винаги готов да помогне.

Не можеше да си го представи.

Докато се спускаха към следващата долина, Пайпър се зачуди какво ли се случва на Арго II. Изкуши се да изпрати съобщение по Ирида, но Херкулес ги бе предупредил да не се свързват с приятелите си. Надяваше се, че Анабет ще се досети какво става и няма да прати още една група на плажа. Пайпър не бе сигурна какво може да стори Херкулес, ако го обезпокоят отново. Представи си как тренер Хедж се изнервя и стреля с балистата си по човека в пурпурна роба. Въображението й нарисува и друга ужасна картина — как ейдолоните отново обладават екипажа на кораба и ги изпращат на самоубийствена битка с Херкулес.

Пайпър потрепера. Не знаеше колко е часът, но слънцето вече бе ниско над хоризонта. Как можеше денят да мине толкова бързо? Ако не беше крайният им срок, залезът щеше да й звучи примамлив с обещанието си за хлад. Нощният бриз обаче нямаше да им помогне, ако са мъртви. Освен това следващият ден бе първи юли. Ако информацията им бе вярна, това бе последният ден на Нико ди Анджело.

А също така и денят, в който Рим ще бъде унищожен.

— Спри — каза Джейсън.

Пайпър не бе сигурна какво не е наред. След това осъзна, че чува шум от вода пред себе си. Излязоха от прикритието на дърветата и се озоваха на брега на река. Тя бе широка около дванайсет метра, но дълбочината й беше едва няколко сантиметра — сребрист слой вода, спускащ се по хлъзгаво каменисто дъно. На няколко метра надолу бързеите се вливаха в дълбока тъмносиня дупка.