Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Разгъна Огледалото, отново изплува посланието до Аелиор и тя поседя, препрочитайки думите. Защо липсваше част от текста? С годините ли се е загубила, или Огледалото криеше нещо?
Мейгрейт пак опря глава на скръстените си ръце, бузата й се опря в студената гладкост на Огледалото. Заспа неусетно.
Сънищата й не бяха спокойни. Все й се привиждаше Еламай да се прокрадва към нея с леко закривения нож в ръка, само че Мейгрейт отново беше дете и гледаше безпомощно от леглото как острието полита надолу към нея.
Внезапно я накара да подскочи ослепително сияние, все едно слънцето заблестя право в очите й.
Огледалото сияеше, но постепенно светлината се смекчи и се показа земя в зелено и златно, с прекрасни гори и езера, планини и тучни ливади. Гледната точка се понесе стремително към близкото езеро и беседката от бял мрамор, издигната на брега. Там седеше жена, облегнала се на петоъгълна колона. Беше висока и стройна, черната й коса закриваше лицето. Потапяше унило пръстите на едната си ръка във водата.
Езерото беше неподвижно като метал, но в този миг лек ветрец набразди повърхността и отдолу сякаш се появи черна, отразяваща светлината сълза.
Жената се изправи, вторачена във водата. Сълзата стана прозрачна и Мейгрейт затаи дъх. Вътре бе уловен красив, Плещест младеж с тъмна къдрава коса, който се напъваше да разкъса стените на този затвор.
Жената нямаше с какво да му помогне. Викаше го, думите обаче не се чуваха. Мейгрейт разчете само по устните „Гилиас!“ Да, в капката беше Шанд на младини, уловен в капана на своя свят, както Ялкара бе затворена в своя. Непременно имаше начин да ги събере отново. Най-сетне Огледалото й показа какво да стори.
— Ще дам златото — каза на себе си Мейгрейт, — но не бих допуснала да си послужат с флейтата срещу Рулке.
Сутринта влезе при останалите, събрали се отново да умуват безнадеждно, и пусна на масата златните накити пред слисания Мендарк.
— Ето то собственото злато на Ялкара, което е трябвало да наследи Аелиор, а сега е мое. Позволявам ви да изработите от него златната флейта.
Мълчанието се проточи.
— Как си го върнахте?! — възкликна Мендарк, вторачен с подозрение в Шанд.
Старецът му се усмихваше безметежно.
— Това не е златото, което Фейеламор е откраднала — отсече Мейгрейт.
— Но откъде се е взело то? — в недоумение промълви Игър. Тя вдигна рамене.
— Няма как да знам.
— Шанд? — изръмжа Мендарк сърдито.
— И аз нямам представа.
— Добре ще е да научим — промърмори Игър, който не откъсваше поглед от накитите. — Тази история никак не ми допада. И къде се дяна Лиан, по дяволите?! Мейгрейт… — Да?
— С какви условия обвързваш златото? Всички се обърнаха към нея.
— Не мога да се откажа от правото си. Златото остава мое. Мендарк се канеше да възрази, но размисли.
— Нека първо се уверим, че ни е по силите да направим флейтата — предложи той, а в очите му се мярна змийска студенина. — Има време да решаваме и кой има право, и кой е способен да употреби флейтата.
— Благодаря ти, Мейгрейт — тържествено изрече Игър. — Макар че не знам дали трябва да приемем предложението…
— Аз го приемам! — гръмогласно заяви Мендарк.
Мейгрейт седна, подпря брадичка на юмруците си, вече обзета от колебания дали пак не е постъпила глупаво. Тормозеше я съмнението, че Ялкара изобщо не би се зарадвала.
Мендарк потри ръце, повика свой помощник и му нареди да доведе веднага аакимите.
— Че те върнаха ли се? — сепна се Каран.
— Корабът им акостира вчера сутринта — отвърна Талия.
Мина време, преди да влязат шестима от аакимите. Тенсор изглеждаше още по-зле. Устните му сивееха като гранит. И годините на Малиен личаха по-ясно, но тя гледаше непреклонно. Зара, възстановена напълно от раната, също беше с тях.
— Мейгрейт ни донесе истинското злато на Ялкара — осведоми ги Мендарк. — Твой ред е, Тенсор. Ще ни научиш ли как да направим отново златна флейта?
— Мейгрейт от кароните! — враждебно процеди аакимът. — Това е ааканско злато, откраднато от нас!
Потръпна и се взря в Каран. Тя стана и отиде при него.
— Все още ли желаеш да ти помогна? — прошепна й така, че само тя да го чуе.
— Не искам нищо за себе си. Предпочитам да съм в Готрайм и да се занимавам с градините си.
Той й се усмихна като привидение.
— Значи си помъдряла повече от мен. Тогава какво искаш?
— Как мислиш, толкова голямо злодеяние ли е да бъде направена наново златната флейта? Или е само безразсъдство?