Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Сония се размърда върху седлото си, раздвижвайки схванатите си мускули. Макар всяка нощ да лекуваше натъртванията си, достатъчно бе да поязди малко, за да започне цялото тяло да я боли. Лорд Оусън й беше казал, че ако не се самоизцелява, постепенно ще свикне със седлото, но тя не виждаше смисъл да се измъчва, при положение, че конят скоро щеше да й бъде отнет.
Тя въздъхна и погледна към планините, които се издигаха пред тях. Бяха се появили за пръв път на хоризонта предишния ден. Тъмният силует бавно се уголемяваше и сутринта слънцето бе разкрило високи върхове, скалисти склонове и гъсти гори. Планината изглеждаше дива и непроходима, но след като конвоят достигна до хълмистата земя в подножието й, Сония забеляза бялата панделка, криволичеща между дърветата към падината между два върха. Някъде в края на пътя се намираше Крепостта и входът към Сачака.
Бавно променящият се пейзаж я очароваше. Тя никога не беше излизала от град Имардин. Пътуването беше нещо ново за нея, и ако обстоятелствата бяха по-различни, тя щеше наистина да му се наслади.
В началото пътят минаваше покрай полета, засадени с различни растения. Работниците, които прекопаваха земята, садяха или жънеха посевите, бяха мъже и жени, млади и стари. Видяха възрастни и деца да пасат всякакъв добитък край пътя. Насред обширни полета стърчаха самотни къщи. Сония се чудеше дали обитателите им са доволни от изолирания си живот. От време на време пътят минаваше покрай групи от сгради. В няколко от тези селца лорд Болкан изпрати воините си да купят храна. По пладне във всеки от предишните два дни се срещаха с магьосник, съпровождан от няколко селяни, които водеха отпочинали коне. Сменяха животните, за да могат да пътуват и през нощта. Не спираха да отпочинат или да поспят, затова Сония реши, че конвоиращите им се самоизцеляват. Когато попита лорд Оусън защо не освежават и конете с помощта на лечителската сила, той й каза, че за разлика от хората, животните не могат да издържат на психическото изтощение, което идва с липсата на почивка.
Засега тя успяваше да се справи сравнително добре с липсата на сън. Първата нощ бе ясна, луната и звездите осветяваха пътя им. Сония успя да подремне, доколкото й позволяваше тръскането на конския гръб. На следващата нощ небето бе покрито с облаци и над пътниците се рееха множество светлинни кълба.
Докато гледаше приближаващата се планина, Сония се зачуди дали ще прекарат още една нощ в Киралия.
— Стой!
Потропването на копита по пътя премина в тътрене и конвоят спря. Конят й пристъпи напред и застана до акариновия. Сония се изпълни с надежда, когато Акарин се обърна и я погледна. Откакто бяха напуснали Имардин той не беше говорил нито с нея, нито с някой от останалите.
Но той не й каза нищо, просто се обърна към лорд Болкан.
Повелителят на воините подаде нещо на единия от магьосниците си. Пари за храна, предположи Сония. Тя се огледа и осъзна, че се намират на кръстопът. Единият път продължаваше към планините; другият, по-тясна пътека, се спускаше към малка, нарядко обрасла с дървета долина, където група къщички се бяха скупчили край тясната река.
— Лорд Болкан – каза Акарин.
Всички глави едновременно се завъртяха към него. Сония устоя на порива да се усмихне при вида на разтревожените и изненадани лица на магьосниците. „Значи най-накрая реши да проговори”.
Болкан го изгледа предпазливо.
— Да?
–Ако влезем в Сачака с тези мантии, веднага ще ни разпознаят. Ще ни позволите ли да се преоблечем в обикновени дрехи?
Болкан погледна към Сония, след това отново се обърна към Акарин. После кимна и се нареди на чакащия воин:
— Донеси и дрехи. Да не са шарени или ярки.
Магьосникът кимна и преди да препусне към къщите, огледа преценяващо Акарин и Сония.
Тя усети как възелът в стомаха й се затяга. Това означаваше ли, че приближават прохода? Днес ли щяха да стигнат границата? Тя погледна към планината и потрепери.
Сония се беше надявала много пъти да получи мисловно повикване от Лорлън, с което той им нарежда да се върнат, въпреки че не вярваше това да се случи. Начинът по който бяха изпроводени от Имардин показваше ясно, че двамата с Акарин вече не са добре дошли в Киралия.
Припомняйки си този ден, тя се намръщи. Болкан беше избрал криволичещ маршрут из града, който ги беше превел през всички квартали. На всеки голям площад те спираха и Болкан обявяваше какви са престъпленията и наказанието им.
Лицето на Акарин беше потъмняло от гняв. Той бе нарекъл магьосниците глупаци и оттогава не бе продумал. Процесията беше привлякла огромни тълпи и когато достигнаха до Северната порта, там вече се беше събрала тълпа от обитатели. Към Сония полетяха камъни и тя бързо издигна щита си.