Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Аха — възкликна Джийн. — Време е да оправим сметката.
Мерейн кимна и подаде на Локи дървена дъсчица, на която бяха забодени две листчета. Едното действително беше сметката, а на другото с плавен почерк бе написано едно-единствено изречение:
Помните ли първото място, на което ви заведох в нощта, когато се запознахме? Не губете време.
— Е… — Локи подаде листчето на Джийн. — С удоволствие бихме поостанали още, но качеството на обслужването рязко спадна. Не очаквайте бакшиш. — Той преброи медните монети върху дървената дъсчица и стана. — На старото обичайно място, Жером.
Мерейн прибра дъсчицата и парите, поклони се и изчезна по посока на кухнята.
— Дано не се обиди заради бакшиша — рече Джийн, когато вече бяха на улицата. Локи се огледа във всички посоки и забеляза, че и Джийн прави същото. Стилетите, които Локи носеше в ръкавите си, натежаваха успокояващо. Той изобщо не се съмняваше, че и Джийн е готов да извади Проклетите сестри с едно мръдване на китката.
— Богове! — измърмори Локи. — Сега трябваше да се върнем в леглата и да проспим целия ден! Някога случвало ли се е до такава степен да сме подвластни на някого, както сега? Не можем да избягаме от Архонта и отровата му, което означава, че не можем просто да се отстраним от играта в Кулата на греха. Боговете знаят, че дори не можем да видим спотайващите се Вързомагове, и изведнъж от дупките на задниците ни започнаха да изскачат убийци! Знаеш ли какво? Готов съм да се хвана на бас, че дори между онези, които ни следят, и онези, които ни преследват, сме се превърнали в основното средство за прехрана в този град. Цялото стопанство на Тал Верар сега се основава на ебаването с нас.
Разходката до кръстопътя северно от Позлатената обител беше кратка, макар и нервна. Товарни каруци трополяха по калдъръма, търговци вървяха спокойно към дюкяните си. Доколкото знаеха, помисли си Локи, Саврола беше най-спокойният и най-добре охраняван квартал в града, място, където нищо не нарушаваше спокойствието, освен тук-там по някой пиян чужденец.
На кръстопътя Локи и Джийн свиха вляво и приближиха до вратата на първия изоставен дюкян отляво. Джийн заварди улицата зад тях, а Локи застана на вратата и почука рязко три пъти. Вратата незабавно се отвори и набит младеж с кафяво кожено палто ги покани вътре.
— Не стойте до прозореца — каза той, щом затвори вратата и спусна резето. Прозорците бяха покрити с опънати брезентови покривала, но Локи се съгласи, че няма нужда да изкушават съдбата. Единствената светлина в стаята идваше от изгрева — розовите слънчеви лъчи се процеждаха през завесите и на светлината им Локи видя две двойки мъже, чакащи в дъното на дюкяна. Всяка двойка се състоеше от по един едър, плещест мъжага и един по-дребничък. 1/1 четиримата непознати носеха сиви наметала и сиви широкополи шапки.
— Обличайте се — рече мъжът с коженото палто и посочи купчината дрехи на една масичка. След малко Локи и Джийн също се премениха в такива сиви наметала и шапки.
— Това новата лятна мода на Тал Верар ли е? — попита Локи.
— Малка игричка за всеки, който ще се опита да ви проследи — отвърна мъжът, после щракна с пръсти и едната двойка непознати в сиво застана до вратата. — Аз ще изляза пръв. Вие застанете зад тези двамата, последвайте ги навън и се качете в третата карета. Ясно?
— Каква каре… — започна Локи, но млъкна, щом чу трополенето на копита и колела по улицата отвън. Пред прозореца минаха сенки и след няколко мига човекът с кафявото палто махна резето.
— Третата карета. По-живо — рече той, без да се обръща, а после отвори вратата и излезе на улицата.
До бордюра, точно пред изоставения дюкян, се бяха подредили три еднакви карети. И трите бяха от черно лакирано дърво без отличителни гербове или знамена, всяка беше с тежки пердета на прозорците и теглена от два черни коня. Дори и кочияшите им горе-долу си приличаха и бяха облечени в еднакви червеникави униформи под кожените връхни дрехи.
Първата двойка от сиви непознати излезе навън и се втурнаха един подир друг към първата карета. Локи и Джийн излязоха от изоставения дюкян секунда по-късно и изтичаха към задната карета. Локи мярна последната двойка сиви непознати, които почти тичаха към вратата на средната карета зад тях. Джийн свали резето от задната врата, отвори я на Локи и се метна вътре след него.
— Добре дошли на борда, господа. — Мерейн се беше настанила в предния десен ъгъл на купето. Беше съблякла униформата на сервитьорка и сега беше облечена като за езда на открито седло — с ботуши, черен брич, риза от червена коприна и кожена жилетка. Локи и Джийн се настаниха един до друг на седалката до нея. Джийн затръшна вратата и те потънаха в полумрак, а каретата потегли.