Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— За съжаление, всичко това ще трябва да бъде изкоренено — уведоми я той, поглеждайки я с крайчеца на окото. — Затова бих искал да знам как един вещ в градинарството човек като теб би могъл да спаси всичко това и да го пресади другаде в подходящия момент.
Сесилия намери, че това ще е малко прибързано и му отговори, че по-голямата част от старите ябълкови дървета ще загинат, ако бъдат изкоренени. Това би означавало да се пренебрегнат годините труд, положен от тези, които сега почиват до дедите им и чийто дух все още витае над градината. Затова, каквото и да е замислил да има тук, ще се наложи да му намери друго място.
Арн отговори с въздишка, че това няма да е възможно, тъй като не става въпрос за къщи, а за мелничен канал. Гънката на терена, върху който се намираше градината, бе наистина идеално място за това. Всички преценки и сондажи, направени от него и от всички останали, посветили се на този проект, бяха показали, че по-подходящо място от това няма.
На Сесилия й се искаше да защити градината си, но не знаеше какво точно е това мелничен канал и не посмя много да настоява. Помоли го да й обясни по-подробно.
Тогава лицето на Арн просветна и я поведе първо към малкия водопад, където се въртяха колелата на мелницата, изградена от монасите на Люняс. Когато влязоха вътре, той в детайли й обясни за какво би могла да послужи хидравличната енергия.
Щом отново се върнаха в градина, Арн й разясни, че мелничният канал служи за довеждане на постоянен воден приток не само от пролет до есен, а и през част от зимата и че с тази вода ще се задействат духалата и чуковете на няколко работилници. Увери я, че хората, които бе довел от Светите земи, са способни на много неща, но не могат да вършат чудеса, ако не разполагат с необходимата енергия. А тя, енергията, е тук, пред тях, но за голямо съжаление, по средата на градината. От нея обаче зависи бъдещето на Форшвик, тя е източникът на бъдещия просперитет и на това, което ще позволи да се осигури траен мир.
Сесилия си наложи да не се поддаде на ентусиазма на Арн. Знаеше, че той може да разсъждава като иконом и познава разликата между дебит и кредит. Може би сега нямаше търпение да я запознае с новите си идеи. Говореше й обаче доста объркано и тя не схвана добре каква е връзката между строителството и производството във Форшвик и гарантирането на мира. Помоли го да седне до нея на една стара каменна пейка в градината и пак да й обясни, но по-бавно и едно по едно. Вместо да изпълни молбата й, той започна да ходи в кръг и, размахвайки силно ръце, да повтаря вече казаното по същия объркан начин както преди.
Смесваше абсолютно всичко: буретата с масло с желязото от Свеаланд, фуражът с остриетата за стрели, стъклото с брашното и вълната, обработената във Форшвик кожа с тази, която ще трябва да се купи, глината за съдове с направата на бъчви. Накрая самият той толкова се обърка в собствените си приказки, колкото на нея й беше трудно да ги следи. Отново го помоли да отговоря на въпросите й, вместо да се опитва да й каже всичко на един път, защото ако не разбере какво й говори, няма да може да му е от полза. Тези й думи имаха резултат. Той седна до нея и погали ръката й, поклащайки глава, сякаш за да й се извини.
— Хайде да започнем отначало — предложи тя. — Кажи ми най-напред какво ще докарат във Форшвик корабите на Ескил. Само това ми кажи — какво ще е необходимо да купим.
— Железни пръти, вълна, сол, фураж, зърно, част от пясъка, необходим за производството на стъкло, кожи и няколко вида камъни — изброи покорно той.
— И всичко това ще трябва да се плати? — попита тя строго.
— Да — потвърди той. — Но това не означава винаги да го плащаме в сребро.
— Знам — прекъсна го тя. — Има няколко начина на плащане, но ще ги коментираме по-нататък. Сега ми кажи какво ще тръгва от Форшвик.
— Всичко, направено от желязо и стомана — отговори той. — Различни видове оръжия, които ние ще съумеем да правим по-добре от другите в тази страна, както и палешници и колела с метални обръчи. В състояние сме да мелим брашно по всяко време на деня и нощта през цялата година, защото корабите на Ескил, които ще ни докарват зърното, са много и няма да има риск от недостиг. Ще произвеждаме всичко, което има общо с обработената кожа и със седларството. Ако успеем да решим деликатния за момента въпрос със снабдяването с глина, грънчарите ни ще могат да работят без прекъсване, също като мелничарите ни. В началото стъклото ще е това, което ще ни носи най-добри приходи.