Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Куршуми улучиха джипа.
Скофийлд се обърна и видя, че го преследва камион на Армията на крадците, по който бяха накацали бойци.
— Бърти! Погрижи се за тях!
— Да, капитан Скофийлд.
Докато Скофийлд продължаваше да кара с пълна скорост, като правеше резки завои, Бърти завъртя окото и картечницата си и стреля два пъти.
Първият куршум улучи радиатора на камиона и от него със съскане започна да излиза пара; вторият спука предната лява гума и камионът кривна, поднесе и се преобърна.
Скофийлд се усмихна мрачно. Макар гърмежите до ушите му да бяха оглушителни, бе хубаво да имаш очи — и оръжие — на гърба си.
— Добър робот — каза той.
Видя как джипът на Калдерон завива наляво на разклонението и продължава по стръмния път към пистата. Понечи да го последва, но няколко души изскочиха на пътя и откриха ожесточен огън. Един имаше огнепръскачка, която избълва дълъг огнен език.
Скофийлд изруга. Не можеше да пробие тази блокада.
Без да намалява скоростта, той рязко завъртя волана надясно и продължи по другия път. Пак можеше да стигне пистата, като заобиколи по-високия терен на север.
Това обаче щеше да му отнеме време, а той не бе сигурен дали разполага с достатъчно време.
Трябваше да опита. Прикриван от Бърти, Скофийлд отново натисна газта до дупка.
Зак ги чу, преди да ги види.
Ема се съпротивляваше.
— Не! Не! Пусни ме!
Последва звънка плесница.
— Млъквай, кучко! — отекна гласът на Лошия Уили през плетеницата тръби, цистерни и резервоари. — Рицарите на бели коне свършиха. Няма кой да те спаси.
Зак излезе зад ъгъла и ги видя — Ема лежеше на земята, а Лошия Уили стоеше над нея.
— Останал е един — високо каза Зак.
Двамата рязко се обърнаха. Лицето на Ема грейна от надежда, примесена с ужас. Изненаданата физиономия на Лошия Уили се превърна в презрителна насмешка.
— А, Заки — ухили се той. — Виж ти, виж ти. Мършавият дребен герой, дошъл да спасява момичето от гадния изнасилвач, а?
Зак вдигна пистолета.
— Не съм въоръжен, Заки — каза Лошия Уили. — Нима ще ме застреляш най-хладнокръвно?
— Да.
— Гледай да не пропуснеш.
Зак стисна зъби и стреля. Два пъти.
И пропусна и двата пъти. Куршумите рикошираха от голямата тръба над главата на Уили.
Зак отново дръпна спусъка. Няколко пъти: щрак-щрак-щрак.
Лошия Уили се ухили още по-мрачно.
— Сега ще ти разкатая фамилията, префърцунен женчо, а после ще разпоря кучката ти.
Уили изблъска Ема в някаква клетка наблизо и пусна резето.
Ема разтресе вратата, но без резултат — беше като в килия и не й оставаше друго, освен да гледа предстоящия двубой между Лошия Уили от Армията на крадците и Зак Уайнбърг от АИОП.
Уили се хвърли към Зак с оголени зъби и размахал юмруци.
Зак се сниши под първите два удара, скочи и успя да нанесе убийствено кроше в лицето на противника си. Уили замръзна насред крачка.
Зак спря. Нима беше…?
Уили се разсмя.
— Това ли е? Това ли е най-доброто, което можеш? О, не е честно. Изобщо не е честно.
С бързината на гърмяща змия Уили удари Зак в лицето и младежът падна с окървавен нос.
Лошия Уили го сграбчи за яката, вдигна го и му нанесе удар с чело, който отново го свали.
Ема изпищя.
Лошия Уили се изправи над Зак.
— Продължавай в същия дух, скъпа. Продължавай да крещиш. Обичам писъците, като еликсир са ми.
Вдигна Зак и го блъсна в една дебела тръба, като пропусна със сантиметри предпазния клапан, който стърчеше от нея.
Зак беше зашеметен и замаян от болка. Призля му. Всеки момент можеше да изгуби съзнание, а това означаваше край на всичко. Уили щеше да го убие, после да вземе Ема и…
Със замъгленото си зрение Зак видя нещо на клапана до главата си. Буквите постепенно се фокусираха: Т… Е…
Изведнъж физиономията на Уили се озова точно пред него.
— Ти ми откъсна ухото, лайно ситно — изръмжа той. — Сега ще си го върна. Ще ти отрежа и двете уши и ще те накарам да ги изядеш. После ще ти прережа шибаното гърло и ще пия кръвта ти.
Извади дълъг ловджийски нож и го вдигна пред очите на Зак.
Зак изпъшка и се закашля.