Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Не след дълго в коридорите се понесоха песните на Хюрем, дори при някои от тях се чуваше как падишахът неумело се опитва да припява с плътния си глас. Кандилата и факлите постепенно загаснаха, стана пусто. Тишината се спусна и над покоите на великия османски владетел. Отвътре се долавяше само любовният шепот.
— Аз обичам Сулюман.
— Моята Хюрем кара Сюлейман да хвърчи в небесата.
— Сулюман е мой, само мой. Нали?
Радостен и щастлив, падишахът отговаряше на този въпрос с кимване, което значеше „да“.
Онази, следващата и по следващата нощ, общо четири нощи поред, изтощеното от любовни игри тяло на Хюрем почиваше в обятията на султана. От време на време, когато се събудеше, проверяваше дали Сюлейман е до нея. Ръката ѝ докосваше тялото му, за да бъде сигурна, че е неин, само неин.
Но на петата вечер изведнъж осъзна, че това не беше съвсем вярно.
На петата вечер султан Сюлейман не я повика. И на шестата. И на седмата… Хюрем плачеше в покоите си:
— Всичко приключи. Взе ме, а сетне ме захвърли непотребна, също както Екатерина.
Хюрем бе толкова замаяна от любов, че не забелязваше подготовката и суетнята, които вече кипяха дори из коридорите на сарая.
Султан Сюлейман непрекъснато свикваше съвещания с великия везир Пири паша и другите везири. Прекарваше по-голямата част от времето с близкия си приятел от Маниса, главния соколар Ибрахим, и работеше върху някакви карти. В харема обикаляше мълвата, че падишахът е слизал към Златния рог. Но Хюрем беше глуха за шушуканията: „Владетелят прави проверка на флота. Всяка вечер отива при галерите и говори с моряците“.
Истанбул беше обхванат от суматоха. Посланикът на Венецианската република Марко Кето докладва на управата: „Тук се случва нещо. Като че ли младият Сюлейман се готви за нов поход. Страхувам се, че след катастрофата при Белград християнският свят ще бъде връхлетян от нова турска вихрушка“.
Накъде ли щеше да се отправи тази войска? Златният рог гъмжеше от бойни платноходи, галери, галеони и какви ли не други плавателни съдове.
Марко Кето не успя да се добере до информация от шпионите, които изпрати в града. Напрежението в Истанбул беше на път да ескалира, но никой не обелваше и дума. Накрая реши сам да си свърши работата. Излезе от посланическата резиденция, която се намираше в Галата[60]. През прозореца на каретата си гледаше големите и малките кораби на османския флот, чиито мачти се издигаха като гора в залива. Смеси се с народа и започна да слухти. Именно тогава Марко Кето дочу клюката, че някакво руско девойче завладяло сърцето на падишаха. Онова, което го вълнуваше обаче, не бяха любовните нощи на Сюлейман! Накъде щяха да се отправят тези кораби? Като посланик на морска държава той трябваше да узнае това на всяка цена.
Подготовката, която хвърляше в смут венецианския посланик заради мълчанието около нея, изобщо не вълнуваше Хюрем. Очите ѝ бяха подпухнали от плач. Когато Мерзука и другите прислужнички ѝ разказваха за събитията в Истанбул, за да я успокоят, Хюрем само вдигаше рамене и подсмърчаше.
— Какво ме засяга това — проплакваше тя. — Аз искам Сулюман…
Как да постъпи, че да му напомни за себе си? Този въпрос жужеше в главата ѝ като отровно насекомо.
Една вечер по време на езана Хюрем откри отговор на терзанията си. Бавно се изправи. Докато минаваше покрай мангала в средата на стаята, тя се престори, че ѝ се завива свят и припада. Строполявайки се на земята, уж случайно преобърна мангала. Въглищата, станали на жар, вече обгаряха килима и чергата, а тя мислено се молеше: „Дево Мария, пази ме! Дано някой влезе тук, дано някой влезе тук!“.
Чергата в миг беше обхваната от пламъци. Извивайки се като змия, огънят достигна копринената завивка върху кушетката. Хюрем щеше да загине в собствения си пожар. Запали се и пердето. Докато пламъците, които се издигаха все повече и повече, пълзяха към мястото, където лежеше тя уж в несвяст, процеждащият се навън пушек привлече вниманието на Джафер. Именно неговият писък вдигна тревога в харема.
— Пожар!
Викът беше подет от Сетарет калфа.
— Пожар, момичета! Няма ли кой да ни спаси? Хюрем ханъм гори!
Когато отвориха вратата, пламъците вече ближеха полата на Хюрем.
Джафер влетя вътре. Хюрем отвори очи, сякаш току-що се свестяваше. Извика ужасена при вида на пламъците. Джафер извлече навън господарката си, която, къде от страх, къде от благодарност, го беше прегърнала през врата.
Докато част от харема се мъчеше да потуши огъня, който бе обхванал стаята, други се опитваха да свестят Хюрем ханъм, като я пръскаха с вода.
60
Квартал, в Истанбул (бел, пр.).