Илиада [bg]

вожд Мерион с Антилоха, изкусни във шумните битки. Тях насърчаваше гръмко и думи крилати изрече: [480] «Скоро, другари, елате ми в помощ! Боя се ужасно от бързоногия воин Енея, връхлитащ към мене, който е твърде могъщ да убива герои във боя. Той е във младост цветуща, което е сила голяма. С него връстници да бяхме при нашата смелост еднаква, [485] скоро един от двамината славна победа би имал.» Тъй каза. Единодушни в сърцата си, всички се сбраха близо край него със щитове, връз рамене наклонени. А пък отсреща Еней поощряваше свойте другари: вожд Деифоб, Агенор богоравен и Парис Приамов — [490] заедно с него те бяха известни троянски водачи. После вървяха войските. Овце както следват овена в пасбища за водопой, а овчарят се радва сърдечно, тъй и духът на Енея в гърдите му беше възрадван, щом като зърна тълпа от бойци да го следва усърдно. [495] Около вожд Алкатоя подхванаха бой ръкопашен с копия дълги и гладки; медта по гърдите ехтеше, щом си взаимно нанасяха удари тежки във боя. Двама враждебни мъже, най-юначни сред всички водачи, Идоменей и Еней, по геройство подобни на Арес, [500] искаха да си намушкат телата със мед безпощадна. Първом Еней се прицели направо във Идоменея, който го зърна навреме и медния удар отбягна, а острието прелитна край него, заби се в земята, трепкайки; хвърлено беше нахалост от мощна десница. [505] Идоменей нарани Ойномая в корема до пъпа, плочка от бронята счупи, с медта му червата изкорми. Падна в прахта Ойномай и с ръката си сграбчи земята. Идоменей дългосенното копие мигом измъкна с кръв от трупа му; не свари доспехите той да му снеме [510] от раменете, че бе със стрели многобройни обсипван. Имайки устрем, той нямаше здрави нозе и колени своята мед да догони или да избяга от чужда. С бой ръкопашен отблъскваше само деня смъртоносен: никак не можеха бързо да тичат нозете му в боя. [515] Както отстъпваше мудно, във миг Деифоб го замери с копие светло, че винаги злоба таеше към него. Но не улучи, а с удара той нарани Аскалафа, чедо на Арес; през рамото тежкото копие мина. Падна в прахта Аскалаф и с ръката си сграбчи земята. [520] А гласовитият яростен Арес не знаеше164 още, че е загинал във жарката битка синът му обичен, та си седеше високо в Олимп между облаци златни: там задържан от всесилната воля на Зевса, където бяха и други безсмъртни запрени далеч от войната. [525] Около вожд Аскалафа започнаха бой ръкопашен. Светлия шлем Аскалафов отне Деифоб богоравен, но се яви Мерион, на чевръстия Арес подобен, в миг Деифоба със копие в мишцата мушна. Ръката четиривръхния шлем на земята изпусна със трясък. [530] Пак Мерион го нападна, подобен на ястреб връхлитащ, своето копие крепко изтегли от мишния мускул и се отдръпна при свойте. Ранен Деифоб се полюшна. Брат му Полит го обхвана с ръцете си яки през кръста и го изведе от боя злозвучен назад при конете [535] бързи, които стояха встрани от полето на боя, спрели с коларя усърден и със колесницата пъстра. Те го понесоха право към Троя, той стенеше тежко, страдаше много, кръвта му течеше от прясната рана. Другите още се биеха, вик неугасващ ехтеше. [540] С копие остро завтурнат, Еней нарани във гръкляна вожд Афарея, сина на Калетор, насочен към него, клюмна главата му вдясно, а с нея и щитът, и шлемът — край Афарея витаеше вече смъртта душегубна. Но Антилох щом съгледа как Тоон отстъпваше гърбом, [545] в миг го нападна със устрем, преряза му главната жила, дето минава през целия гръб и до шията стига. Щом я преряза, и Тоон цял възнак в прахта се събори, двете ръце си протегна към своите верни другари. Спусна се там Антилох и озъртащ се вред, му засваля [550] от раменете доспехите. В кръг се събраха троянци около него, заудряха щита му лъскав, огромен, но не докоснаха нежното тяло със мед смъртоносна. Беше от бог Посейдон земетръсец запазван грижливо храбрият Несторов син Антилох от стрелите безбройни. [555] Без да напуска за миг враговете, сред тях се въртеше, пъргав, съвсем не бездеен, размахваше копие дълго, всеки миг годно за полет. Претегляше само в ума си първо дали да го хвърли, или да нападне отблизо. Но Адамант Азиад го съзря как се цели в тълпата, [560] близо към него притича, удари му щита в средата с острото копие, но Посейдон чернокъдрав тогава медния връх обезсили, спаси Антилоха от гибел. Тъй половината копие в щита му вбито остана, сякаш бе кол обгорен, а пък другата бе на земята. [565]