Фурията на принцепса

— Той е добре — каза Макс. — По-бърз е от гладна врана, а полетът му е почти невъзможен за проследяване. Той е добре.

„Ако е така, то къде е тогава?“ И отново Тави не изрази мислите си на глас.

— Тук не забелязах нищо, което би могло да представлява реална заплаха за него.

Макс кимна и въздъхна.

— Може би старият Магнус е замислил нещо. Задържал го е по някаква причина.

— Може би.

Макс изръмжа, скочи и започна да крачи неспокойно по покрива.

— Просто не мога да чакам и да не правя нищо!

Тави бръкна в една от кожените торбички на кръста си и извади пръчка въглен и няколко сгънати листа пергамент.

— Ето — каза той. — Вземи това и нарисувай карта на града. Всяка сграда, която можеш да видиш. Може да ни е полезно, ако по някаква причина се наложи да вървим.

Макс погледна хартията и пръчката.

— Няма да издържите дълго като Първи лорд, ако товарите сингуларите си с домашни задачи, милорд.

— Знам. Но ако съм принуден постоянно да слушам тяхното хленчене, по-добре сам да се намушкам и да улесня живота на убийците.

Макс изсумтя и се отдалечи, огледа канимския град и започна да рисува върху най-горния лист.

Кайтай се появи от заслона и седна до Тави, наблюдавайки битката леко незаинтересовано.

— Това беше много мило то твоя страна.

— Хм?

— Да дадеш на Макс нещо, с което да е заета главата му.

— О, това ли — каза Тави. — Той всъщност е много по-умен, само се преструва. Получаваше добри оценки в Академията в продължение на две години, въпреки че се отдаваше на разврат почти всяка вечер. Ако не му бях дал нещо да прави, щеше да ни подлуди всички.

— Жалко, че тук няма по-уединен ъгъл — промърмори Кайтай. — Със сигурност щях да намеря нещо за правене… за да си държа главата заета.

Тя се усмихна и взе ръката на Тави.

— Ще дойдеш ли с мен?

Тави й се усмихна смутено.

— Не е за дълго.

Кайтай посочи с брадичка към касапницата пред крепостта.

— Писна ми да гледам това. Сигурно и на теб.

Тави за последно погледна битката и поклати глава.

— Вероятно си права, но…

Те станаха и се отдалечиха от ръба на покрива. След като бяха далеч от всички останали, Тави попита:

— За какво мислиш?

— Досега трябваше да получим някакви новини от Красус — каза тя.

— Да.

— Но ти не предприемаш нищо.

— Чакам.

Кайтай се замисли за момент със сериозно изражение на лицето.

— Доколкото те познавам, мога да кажа със сигурност, че най-лошо от всичко ти се получава да стоиш бездеен — тя го погледна в очите. — Особено когато нещо те заплашва, чала.

Тави й се усмихна леко.

— Притесняваш се, че съм се предал на отчаянието.

Тя сви рамене и направи неопределен жест с ръка.