Светлият лик на смъртта

— Излиза, че Стрелников е действал заедно със Загрьобина. Какво не ти харесва в този вариант?

— Не ми харесва фактът, че Лариса Томчак прекрасно е познавала Саша Стрелников. Включително и гласа му. Значи друг човек й се е обаждал от името на Дербишов. И на срещата при станция „Академическая“ е отишъл друг човек. В този случай участва още един мъж. Изглежда, именно той се крие зад гърба на хазартните хлапета Сашенка и Наташенка. Сега ние бързо събираме сведения за Загрьобина, може това да е неин любовник или роднина, хитър и жесток тип, който всъщност е измислил всичко това. Само че, ей богу, не мога да разбера защо го прави!

— Да не би да отмъщава за нещо на Стрелников? — предположи следователят.

— Може би — съгласи се Настя. — Но как е могъл да свърже ситуацията с Дербишов? Това е най-слабото звено. Заради него нещата ни не се връзват.

— Значи съм прав, няма да се справим без обща атака — констатира Олшански. — Ще ги съберем всички заедно в моя кабинет и ще ги държим дотогава, докато не разберем какви тайни връзки и взаимни конфликти съществуват помежду им.

— Както кажете.

Настя затвори телефона и впери невиждащ поглед в прозореца. Замисълът на Олшански не й харесваше. Никак не й харесваше. Но не се нае да спори със следователя просто защото не можеше да предложи нищо по-продуктивно. Да, похватът обща атака съществуваше отдавна и беше добре известен, но за неговото прилагане трябваше да имаш особен характер. Когато в една стая се събират хора с подчертано противоположни интереси, хора, които имат какво да крият и които не искат истината да излезе на повърхността, съществува голяма опасност от пораждане на скандал с крясъци, взаимни оскърбления, сълзи, истерични и дори сърдечни пристъпи. Така че следователят, събрал в кабинета си такава компания, трябва да бъде опитен режисьор, който умее да усеща аудиторията — и цялата, и всеки участник поотделно, и да дирижира оркестъра така, че на финала вместо чист акорд, да не се получи какофония. Може би Константин Михайлович умее всичко това. Ами ако се окаже, че не го умее? Ако от сборището, което бе планирал за вечерта, не излезе нищо освен объркани разправии и неразбираеми крясъци? Хем атаката е мероприятие, след което, както се казва, няма връщане назад. Всички участници са се събрали на едно място и са се погледнали в очите, получили са определена информация и ако спектакълът се окаже несполучлив, то на бързото и успешно приключване на следствието може да се постави един голям кръст. От тези хора нищо повече няма да измъкнеш.