Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Неуморният шегаджия и веселяк Николай Селуянов стоеше на пост край блока, където беше апартаментът на Стрелников-младши. Момчето бе пристигнало с приятелката си — Наталия Загрьобина — преди около час и Николай се приготви за дълго очакване — докъм десет вечерта. Наблюдаваше двойката от вчера и не преставаше да се учудва на нейната… как ли да се изрази по-меко… може би нехармоничност. Дългокосият мършав глезльо Сашенка, който никъде не работеше, не печелеше пари и изобщо нямаше в актива си нищо освен собственото жилище, и едрата красавица, добре платен референт в солидна фирма, която се возеше на лъскава вносна кола. Какво може да ги свързва? Само безумната страст към хазартните игри ли?
От колата си Селуянов добре виждаше и входа на блока, и отворения прозорец на апартамента на Александър Стрелников. Той се отпусна на седалката и вече се канеше да запали поредната цигара, когато видя, че към него бавно се приближават трима младежи, чиито лица му бяха добре познати. Шушлякови якета с ненатрапчив цвят, тъмни панталони, умишлено възтежка, уж ленива походка. Николай слезе от колата и се шмугна в най-близкия вход, след като предварително се убеди, че тримата с якетата са го забелязали. След още две минути те вече стояха до него във входа.
— На помощ ли ви пратиха? — скептично попита Коля.
— Ами нещо такова — бавно отговори един от онези. — Как са нашите млади гълъбчета?
— Изглежда, гукат си. Имат време, докато вечерните буржоазни игрички започнат. Та какво, момчета, наистина ли идвате да ме сменяте?
— Не съвсем. Наредено ни е до двайсет и един часа да ги закараме в прокуратурата. Та ще ги попазим докъм осем и после ще влезем.
— Ама защо така? — смая се Селуянов. — Да не се е случило нещо? Сутринта май не се планираше задържане. Защото срещу тях нямаме нищо, никакви факти. Или вече имаме?
— Ами това няма да бъде задържане, а учтиво отвеждане. Олшански иска да си побъбри приятелски с тях, но не по-рано от двайсет и един нула нула. Ще си поприказват и ще се разотидат по живо, по здраво.
— Може би — философски добави друг оперативен работник. — А може след разговора да има и задържане.
— А защо в девет вечерта? — не свършваха въпросите на Селуянов. — Защо не сега? Защо той протака? Не, момчета, вие знаете нещо, но не ми казвате. Това е свинщина от ваша страна.
— Я стига, Колка! — махна с ръка първият оперативен работник. — В осем часа Олшански събира някакви други хора, Коротков и Доценко отидоха да ги вземат. Защото докато намерим всички, че докато ги закараме… С една дума — врътня. Докато пообработи първите за около час, и дечицата ще довтасат, топли-топли.
— Е, добре тогава — успокои се Коля. — Аз трябвам ли ви?
— Ще се справим и сами — изхъмка и третият, който досега бе мълчал. — Не, ти естествено можеш да участваш, ако имаш желание.
— Трябва да проверя нещо. Сега бързо ще се поразходя до едно място и до осем ще се върна. Става ли?
— Добре, тръгвай. Ако не се върнеш, ще влезем без теб. Четвърти етаж, апартамент седемдесет и шест, нали? Познаваме ги по физиономия, така че ако решат да излязат по-рано, няма да ги пропуснем.
Селуянов стисна ръцете на колегите си, качи се в колата и тръгна да проверява нещото, което му бе хрумнало наскоро и през последните няколко часа буквално мира не му даваше.
В кабинета на следователя Олшански беше тихо и задушно. За такава малка стая събралите се хора явно бяха множко, а Константин Михайлович не смееше да отвори прозореца — беше студено, духаше вятър и валеше. Самият стопанин на кабинета седеше зад бюрото си, а около дългата маса бяха насядали Вячеслав Петрович Томчак, Владимир Алексеевич Стрелников, Генадий Фьодорович Леонтиев, неговата съпруга и Владимир Александрович Дербишов. Настя се бе настанила във вехтия продънен фотьойл в ъгъла и оттам любопитно наблюдаваше развитието на събитията. Впрочем нямаше никакво развитие. От началото на спектакъла бяха минали вече близо четирийсет минути, а работата не помръдваше.
— Уважаеми господа! При разследването на делата за убийството на вашата приятелка, Владимир Алексеевич — последва кимване по посока на Стрелников, — и на вашата съпруга, Вячеслав Петрович, открихме, че в тези престъпления е замесен човек, действащ под името на господин Дербишов. Повтарям: някакъв човек, прикривайки се под името Виктор Александрович Дербишов, е взел участие в убийствата на Людмила Широкова и Лариса Томчак. Аз не знам кой е той и искам вие да ми отговорите на този въпрос.