Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Светлият лик на смъртта
Светлият лик на смъртта - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Светлият лик на смъртта

Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 31 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. В семействата на трима неразделни приятели — от студентските им години, та до зряла творческа възраст — настъпват разрушителни сътресения: последователно са убити любовницата на единия и съпругата на другия. Ще ги последва ли в нещастието и семейството на третия? Кой е свързващият фактор в тази налудничава история? Около този възел се оплитат разсъжденията и действията на Настя Каменская и колегите й от следствения отдел на Московската криминална милиция. Но едно самоубийство — жертвата също е от обкръжението на тримата научни работници — още повече обърква разследванията на служителите от „Петровка“.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 119
Перейти на страницу:

Известно време в кабинета нищо не нарушаваше слисаното мълчание. Първа се оборави Ана Леонтиева.

— Какво значи прикривайки се под името? — попита тя. — Искате да кажете, че самият този… гражданин… няма нищо общо? Абсолютно сигурен ли сте в неговата невинност?

— Сега вече абсолютно — твърдо изрече Олшански. — Мога да ви кажа, че в самото начало подозренията по негов адрес бяха много силни, толкова силни, че ние дори го задържахме и три денонощия го държахме в предварителния арест. Именно в рамките на тези три денонощия загина съпругата на Вячеслав Петрович и ние научихме, че няколко часа преди смъртта й по телефона й се е обадил човек, който се е представил като Виктор Дербишов. Сами разбирате, че при такива условия Виктор Александрович не може да е взел лично участие в убийството. Ето защо ви моля добре да помислите и да ми кажете къде, кога и във връзка с какво може да са се пресекли пътищата ви с този човек.

— Ами че аз за пръв път го виждам! — раздразнено реагира Генадий Леонтиев.

— Никога не сме се срещали — веднага след него отговори и Стрелников.

— Не — поклати глава Томчак. — Не съм го виждал преди. Не мога да си представя… Трябва да има някаква грешка.

— Ами добре тогава — миролюбиво каза следователят. — А вие какво ще кажете, Виктор Александрович? Ето, пред вас седят четирима души. Загинали са приятелката на един от тях и съпругата на друг. На третия засега нищо не му се е случило, но всички те са приятели от над двайсет години, учили са в една група в института, после са работили заедно. В известен смисъл можем да ги определим като едно цяло. И във вашето обкръжение има човек, чийто път някъде се е пресякъл с техния. Нещо повече — този човек е настроен недоброжелателно към вас, защото иска да ви стовари вината за двете убийства. Не искам да ви изглеждам песимист, но ако днес със съвместни усилия не разнищим проблема и се разотидем, без да постигнем резултат, утре нещастието може да споходи дома на семейство Леонтиеви. И подозренията най-вероятно отново ще паднат върху вас, Виктор Александрович.

— Това е някаква смахната история — избъбри Стрелников. — Нищо не разбирам. И откъде ви хрумна, че между нас може да има нещо общо?

— Хайде да не започваме дискусия относно обосноваността на моите предположения! — хладно го пресече Олшански. — Зададох на всички ви въпрос и ще изчакам отговора, докато го получа. И ви моля да забравите за митичния финал, който щял да настъпи в двайсет и три часа. Законите забраняват да се разпитват хора нощно време, но аз ще престъпя закона, ако това е нужно за предотвратяването на поредно убийство. Ясна ли ви е моята позиция? Никой от вас няма да излезе оттук, докато не ми назовете факт, който свързва всички ви.

Притихналата в ъгъла Настя вътрешно се позасмя. Светът трябваше да се преобърне, та Константин Михайлович Олшански грубо да наруши закона. Най-вероятно той изобщо не възнамеряваше да държи тези хора в зданието на прокуратурата през цялата нощ, а просто беше сигурен, че нещата ще се разяснят много по-бързо. Но вече минаха четирийсет минути, а все още нищо не се проясняваше. След първия шок четиримата мъже и дамата започнаха — впрочем доста вяло — да изреждат основните жалони в биографиите си. Олшански умело ръководеше процеса на обсъждането, като току вмъкваше по някоя реплика:

— А къде ходехте на почивка?

— В какви болници сте лежали?

— С какви спътници сте се запознавали във влакове и самолети?

— С какви хора сте се запознавали на гости, на банкети, на юбилейни тържества?

Настя внимателно слушаше всичко, което се говореше в кабинета, и си мислеше, че вероятно неслучайно битува теория, според която между всеки двама души на нашата планета съществува връзка с дължина максимум пет звена. Това изглеждаше невероятно, но взети напосоки примери почти винаги го потвърждаваха. Майката на Настя, професор Каменская, вече няколко години работеше в един от най-големите университети в Швеция. Ректорът на този университет се познаваше лично с министър-председателя, а той, на свой ред — с президента на САЩ. От това следваше, че връзка от само три звена съществува между самата Настя и Бил Клинтън.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)