Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— А с Мила? — напомни Коротков, връщайки се към главния въпрос.
— С Мила — още по-малко. Преди известно време Саша се сближи с ново момиче, увлече се, не му беше до мен. И без това по-рано се обаждаше изключително рядко, а напоследък съвсем престана. Доколкото знам, през времето, когато в апартамента ми живееше Мила, Саша нито веднъж не ме е търсил по телефона. Всъщност не разбрах за какво бяха тези въпроси. Защо се интересувате дали синът ми и Мила са се познавали?
— Ще ви обясня — обеща Юрий. — Но по-късно. А сега ми кажете, моля, семейство Томчак познава ли сина ви?
— Естествено. Още от раждането му. Как е възможно да бъде другояче, след като ние със Слава Томчак сме приятели от първи курс в института!
— Значи и Лариса Михайловна го е познавала?
— Ама разбира се. — Стрелников започна да се дразни, и то съвсем неприкрито. — След като Лара завърши медицинския и стана лекарка, ние решавахме всички свои здравни проблеми чрез нея. Когато Саша, седемгодишен, падна от едно дърво и получи леко мозъчно сътресение, Лара каза, че лично ще го наблюдава, защото такива травми, дори леки, с възрастта могат да дадат усложнения, особено в периода на пубертета. Оттогава тя преглеждаше Саша поне два пъти годишно в продължение на дълги години. Слава богу, нямаше последствия. Лара ни уверяваше, че е напълно здрав.
Когато се върна на „Петровка“, Настя се обади на следователя Олшански. По думите на вече разпитания Томчак той й повтори същото. Излизаше, че Лариса не е могла да не познае Саша Стрелников, с какъвто и грим да се е преобразил. Излизаше… тоест пак нищо не излизаше. Младият комарджия е можел да убие Мила Широкова, но не и Лариса Томчак. И Настя трябваше да започне всичко отначало.
— Константин Михайлович, а какво ще правим с Дербишов? — оклюмано попита тя следователя. — Трябва да го пуснем, срокът изтича. А аз нямам никакви идеи. Тази сутрин сякаш имах безброй, а сега всичките се пръснаха с оглушителен гръм.
— Лошо. Огорчаваш ме, Каменская — много сериозно отговори той. — Защо ли не вземем да опитаме стария изпитан метод на общата атака? Представи си, че помогне.
— Как по-точно?
— Много просто. Качете Дербишов в служебна кола и го докарайте тук, при мен. Поканете пак тук за осем вечерта всички останали — Стрелников, Леонтиев и жена му и Томчак. А в девет докарайте и младата двойка — Саша Стрелников и приятелката му. Между другото ти ходи ли в нейната фирма?
— Ходих — въздъхна Настя. — И там всичко е мъгляво, нищо не се изяснява. Наталия Загрьобина е много уважавана, квалифицирана и дисциплинирана служителка, не е уличавана в нищо подозрително. Нейната организация няма преки контакти с фирмата, където работи Дербишов, в смисъл че нямат бизнесконтакти. Но това естествено не изключва Загрьобина да е ходила по работа при Дербишов. Не е трудно да се намери повод, тъй като и двете фирми така или иначе имат отношение към недвижимите имоти. И още една подробност: Загрьобина, според сведения от нашето адресно бюро, не е регистрирана в Москва, макар в службата й всички дружно да твърдят, че е коренячка московчанка.
— Къде е сега тази сладка двойка гълъбчета?
— По последни сведения — у Стрелников-младши. Пратихме по това направление Селуянов, той казва, че Загрьобина обикновено до пет часа е на работа, после се качва в бляскавата си кола и тръгва за среща със Саша. До десет вечерта те най-редовно са или в неговия апартамент, или вечерят някъде заедно, а после посещават места, където може да се поиграе. Селуянов например установи, че през последната седмица са ги виждали два пъти на място, където се играят карти с големи залози, и три пъти — в едно казино.
— Какво друго е установил твоят бдителен Селуянов?
— Че Сашенка Стрелников носи дълга коса и има крехко телосложение. И това ме уби окончателно. Дългата коса — добре, в такъв случай прекрасно става за ролята на неизвестния фотограф, когото са видели в клуба по спортна езда. Обаче фактът, че физически не е особено развит, ми говори, че или е имал съучастник, или няма нищо общо с убийствата. Нали си спомняте, по тялото на Широкова нямаше следи от борба. Нима едно слабичко крехко момче би могло да я удуши толкова ловко и бързо, че да не е нужно да се бори с нея? Трябвало е да остави по тялото й синини и драскотини, а такива нямаше. И още нещо. На местата, където бяха открити труповете на Широкова и Томчак, нямаше следи от влачене. Ако дамите са умрели не там, където ги намерихме, сигурно са били докарани с кола и изхвърлени. Но една голяма жена не е празен пакет от цигари, Константин Михайлович, не е възможно да я смачкаш и просто да я изхвърлиш от прозореца на колата. Трябва да вкараш тялото, а после да го извадиш. Един физически слаб човек ще се измъчи, докато го направи. Първо, по тялото и дрехите на жертвата ще останат следи от подобни упражнения, и то доста забележими и характерни, но такива няма. И по земята ще има следи от влаченето. Такива обаче също няма.