Светлият лик на смъртта

— Престанете да се ровите в чуждия личен живот! Как не ви е срам? Да, разделих се с майка й, но какво от това? Хиляди мъже напускат жените си и нищо катастрофално не произтича от това. Ако искате да знаете, напуснах я именно защото Надя беше крайно неуравновесена, склонна към депресии и чести смени на настроението. Изобщо странно е, че понасях това толкова години. Но и моето търпение се изчерпа. Между другото Наташа отлично разбираше това. Разбира се, Витя не можа да ми прости, но Наташа е вече пораснал и разумен човек и ние и до днес поддържаме отношения с нея. И на нея й беше тежко с майка й и когато с Надя се разделихме, Наташа ми каза, че дори ми завижда. Ако имала възможност, и тя щяла да я напусне, но майката все пак си е майка.

— Искате да кажете, че продължавате да общувате с Наташа?

— Разбира се. Тя редовно ми се обажда по телефона, често се виждаме. Разберете: ние толкова години живяхме в един дом, че помежду ни се създадоха нормални сърдечни отношения. Витя е още дете, страда от юношески максимализъм, а Наташа е по-голяма и много по-мъдра. Тя приема и помощ от мен, само че тайно, така че Витя да не научи.

— Така значи — замислено произнесе Олшански.

Настя с интерес наблюдаваше какво става. Всичко, което току-що каза Дербишов, те го знаеха и без това, защото проверявайки Витя Дербишов, естествено бяха разпитали по-голямата му сестра. Тя бе говорила за бащата на Витя спокойно и доброжелателно, във всеки случай служителят, който се бе срещнал с нея, бе останал с точно такова впечатление. Настя напълно разчиташе на неговото мнение, той беше достатъчно опитен оперативен работник от територията, който работеше по конкретни задачи и изпълняваше отделни поръчения във връзка с проверката на Дербишов-старши, докато той беше в предварителния арест.

Тя погледна часовника. Девет без три минути. Сега трябваше да докарат сина на Стрелников заедно с неговата нерегистрирана никъде приятелка Загрьобина. Каква радост за Владимир Алексеевич…