Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Точно в двайсет и един нула нула на вратата на Олшански се почука.
— Разрешете да въведа лицата, Константин Михайлович.
— Въведете ги.
Вратата се отвори и придружени от тримата оперативни работници, в кабинета влязоха Александър Стрелников и неговата приятелка. Настя ги виждаше за пръв път. Момчето наистина беше слабичко и ниско на ръст, с дълга коса, прихваната с кожена връзка. Наталия Загрьобина беше с половин глава по-висока, с поразвлечени дънки и свободен пуловер до коленете, който напълно скриваше очертанията на фигурата й.
— Саша?! — възкликна Стрелников-старши.
— Наташа?! — почти прошепна Дербишов.
И в този момент Настя разбра всичко. Но вече беше късно. Не биваше да уреждат тази среща! Какво щяха да правят сега? Нямаше връщане назад — те вече се бяха видели. Олшански мълчаливо оглеждаше присъстващите и по напрегнатата му физиономия Настя виждаше, че и той бе започнал да се досеща. Значи истинската жертва на всичко, което се случваше, е трябвало да стане Виктор Дербишов, а не Стрелников. Мила Широкова е била само средство за постигане на целта, случайно попаднало подръка на убиеца. Но защо Загрьобина? Нали нейното фамилно име е Цуканова…
— Е, какво, пръчове такива — разнесе се грубият, насмешлив глас на младата жена, — гледам, всички сте се събрали тук? Може би между другото ще обсъдим и кой е изнасилил майка ми?
Настя улови слисания поглед на един от оперативните работници и бързо кимна. Ситуацията явно излизаше от контрол, можеше да се очаква всичко, включително ръкопашен бой и инфаркти. Най-добре щеше да е момчетата да останат до вратата, за всеки случай.
— Да продължим — каза следователят, който бе възвърнал хладнокръвието си. — Наталия Александровна, Александър Владимирович, моля, седнете. Ето на онези столчета, ако обичате. Предполагам, че се познавате, не е нужно да ви представям един на друг.
Саша Стрелников послушно седна на стола, посочен му от Олшански, а Наталия остана права, местейки злобно-присмехулния си поглед от Стрелников-старши към Томчак и Леонтиев.
— Наталия Александровна — търпеливо повтори Олшански, — седнете, ако обичате.
— Ще постоя права — небрежно тръсна тя.
Краткият поглед, който следователят хвърли към застаналите до вратата оперативни работници, беше достатъчно красноречив. Единият от тях направи крачка към Загрьобина, внимателно я хвана за рамото и я побутна към свободния стол. И в същата секунда отхвърча настрани като досадно пале. При това на Настя й се стори, че Загрьобина дори не се помръдна — толкова леко и незабележимо беше движението, което направи. Още една догадка се мерна в главата й и Настя наведе очи, за да разгледа обувките на младата жена. Именно: малко, спретнато краче, при ръст метър и седемдесет и пет сантиметра номерът на обувките обикновено е по-голям. Впрочем смята се, че малкият крак е признак на аристократизъм. Сега е ясно какво се е случило на мястото, където бяха намерили удушената Широкова. Ясно защо Настя толкова се измъчи, докато се опитваше да разбере каква тежест е носела Мила…
— Наталия Александровна — все така спокойно продължи следователят, сякаш не се бе случило нищо особено, — в този кабинет всички правят каквото аз им наредя. Ако смятате да изяснявате отношенията си с присъстващите, аз само ще приветствам намерението ви, но все пак трябва да седнете. В противен случай ще бъда принуден да стана аз, защото все пак сте дама. Вече не съм млад и днес доста се уморих. Моля ви, не ми създавайте неудобства. Седнете.
Колкото и да е странно, Загрьобина го послуша и седна, но изразът на лицето й си остана все така злорадо-присмехулен.
Единият от оперативните работници отиде до бюрото на следователя и мълчаливо постави пред него два паспорта. Олшански ги отвори и бързо ги прелисти.
— Наталия Александровна, защо в службата ви познават под името Загрьобина? В паспорта ви е записано съвсем друго фамилно име. Между другото и на местата, където толкова хазартно се забавлявате вечер, също ви познават като Загрьобина. Как да разбираме това?
— Омъжих се — равнодушно съобщи Наталия.
— И къде е съпругът ви, ако може да попитам?
— Нямам представа. Почти веднага се разведохме.
— Значи не сте си сменили паспорта, а в службата сте показали брачно свидетелство, в което пише, че вземате фамилното име на мъжа си?