Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— В подобни ситуации пълна информация ли давате на клиента? Имам предвид — име, адрес?
— Не, дума да не става. Това просто не е необходимо. Давам им възможност да видят снимка и разказвам за човека всичко, което знам. Защото клиентката се интересува именно от това, а не от името и адреса. Нали не възнамерява да следи неверния любим и да му вдига скандали!
— Значи си спомняте със сигурност, че никакъв мъж не е идвал при вас и не ви е молил да му кажете за поредното запознанство на Людмила Широкова? Може да е бил някой провалил се почитател, който се е влюбил в нея до уши, а тя не е проявила желание да се срещне отново с него? Не е ли имало такова нещо?
— Не е имало. Не бих го скрила от вас — можете да ми вярвате. Първо, някой е убил Мила и нещата са твърде сериозни. И второ, вече ви казах, че не виждам нищо лошо в предаването на такава информация. Мисля, че и вие сте напълно съгласни с това.
Настя и Коротков станаха и започнаха да закопчават якетата си.
— Ами добре, благодарим ви, Тамара Николаевна — каза с въздишка Коротков. — Извинете, че ви отнехме от времето.
Тамара царствено кимна в отговор и снизходително се усмихна.
— Нищо не разбирам! — разстроено рече Настя, качвайки се в колата. — Хем трябваше да се получи. Трябваше!
— Добре де, не се ядосвай — успокои я Коротков. — Може тази твоя Тамара да лъже. Да е продала информацията на Стрелников и неговата приятелка.
— Не лъже — поклати глава Настя. — Ти неслучайно толкова дълго я убеждава, че спокойно може да не крие нищо от нас. И после, тя наистина смята, че има право да продава информация и в това няма нищо осъдително. Но как са стигнали до Дербишов тогава? Откъде са научили номера на пощенската му кутия? Кой им е казал, че именно в кутията на Дербишов трябва да търсят писмо от Широкова? Истинска мистерия, ей богу!
— Ася, не се вкопчвай в това — посъветва я Юрий. — Ние трябваше да проверим три неща. Останаха още две. Ако по другите две уцелим десетката, можем да смятаме третото — тоест първото, за установено. Чудо голямо — не си била признала сводницата недна! Хайде де! И без нейното признание ще научим. В края на краищата тези гълъбчета сами ще ни кажат всичко, когато ги притиснем. Къде отиваме?
— При Стрелников. Ще опитаме да научим дали Мила Широкова се е познавала със сина му. А дали го е познавала Лариса Томчак — ще помоля Олшански да провери някак. И без това днес ще разпитва мъжа й, сигурно вече са го довели от вилата.
Времето неумолимо хвърчеше, денят беше към края си, а странното дело за труповете, свързани с бюрото за запознанства „Купидон“, вместо да се изяснява, се заплиташе още повече. Първо, Владимир Алексеевич Стрелников бе категоричен, че Мила Широкова никога не била виждала сина му.
— Не съм привърженик на прекомерната семейственост — сухо отговори той, когато Коротков и Настя отидоха при него.
— Извинете, на коя семейственост? — не разбра Коротков.
— На прекомерната. — Стрелников снизходително се позасмя и поясни: — Има хора, които обичат да запознават помежду им всичките си приятели, роднини и дори случайни познати. Те създават около себе си съдружие от взаимно познати хора и се варят в този казан, като се ласкаят от илюзията, че ето колко ги обичат всички и колко много хора са им близки. Има дори такива, които запознават бившите и настоящите си съпруги или любовници и се радват, че дамите общуват нормално, не си издират очите и изобщо дори май се сприятеляват. Това наричам аз прекомерна семейственост.
— И вие не постъпвате така?
— Никога.
— Защо? Лошо ли е близките ви да се познават помежду си и да са приятели? Мисля, че на хората трябва да им харесва да имат около себе си такова приятелско обкръжение.
— На мен не ми харесва! — отсече Стрелников. — Твърде добре знам какво излиза от всичко това. Във всеки случай не запознах своя син с любовницата си.
— Това само за Широкова ли се отнася? Или и Люба Сергиенко не се познаваше с него?
— Не е точно така… С Люба живяхме заедно дълго време и когато синът ми се обаждаше по телефона, понякога тя вдигаше слушалката. Но се е случвало само няколко пъти, защото Саша ми се обажда рядко, изключително рядко.
— И защо? — учуди се Настя. — Да не сте се скарали?
— Не, нищо подобно. Обаждам му се аз — почти всеки ден. Така че не е нужно той да ми се обажда. Само ако има нещо спешно. Но, повтарям, освен няколко кратки разговора по телефона, Люба и Саша не са общували помежду си. Във всеки случай аз не знам да са се познавали по-отблизо.