Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Собственикът на каскета, който вече висеше на закачалката, седеше в апартамента си, като поглаждаше обширната си плешивина и слушаше гласа на шофьора на контейнеровоза. През целия път той, като фалшивеше неимоверно, си пееше с гнусен глас руски народни песни. Плешивият се мръщеше като от зъбобол, но мъжествено слушаше. От време на време той се свързваше по радиотелефона с шофьора на другата кола, незабележим „Москвич“, който се беше лепнал зад контейнеровоза на няколко пресечки след мястото на товаренето.
— Как е обстановката? — питаше плешивият.
— Засега е спокойно — отговаряха от москвича.
В седемнадесет и тридесет контейнеровозът спря пред висок, току-що построен и още незаселен блок. От входа веднага изскочиха няколко мъже и започнаха да го разтоварват. Тъй като в блока едва ли не всеки ден се нанасяха хора, контейнеровозът не привличаше внимание. Не реагираха, когато го видяха, и двамата младежи — момче и момиче, които се прегръщаха на пейката в градинката пред блока. Момичето само трепна от мощното бибипкане на камиона, обърна се миг към входа, но веднага се извъртя към младежа и замря в продължителна целувка. Страстната прегръдка обаче не им попречи да предадат информацията в МУР:
— Контейнеровозът дойде. Разтоварват го.
— Добре, Юра, продължавайте наблюдението — чу се гласът на Погорелов от портативната радиостанция, скрита във вътрешния джоб на якето на Юра.
— Харесва ми тая задача — съобщи той на партньорката си, като засили прегръдката.
— Ей, не се увличай толкова — едва успя да каже момичето, преди Юра пак да притисне устни към нейните.
По време на разтоварването един от младежите, които пренасяха кашоните и мебелите, уж случайно изтърси портфейла си под камиона. Той се наведе и пролази да го прибере, като отлепи от дъното на колата неголям предмет.
Седящата в градинката двойка се прегръща още половин час. Докато от входа не излезе Тамара Кантурия, придружена от същите младежи. Компанията се скри зад ъгъла, за което незабавно беше съобщено на Погорелов, а след десет минути и двойката напусна градинката.
Тамрико се прибра в своя апартамент на „Профсъюзна“ и се обади по телефона на Нина Вахтанговна.
— Всичко е наред, скъпа — шумеше магнетофонната лента с гласа на Тамрико в неголямата апаратна на Петровка. Край магнетофона стояха Погорелов и Грязнов. Вячеслав от нетърпение потропваше с крак.
— Добре, радвам се — отговори Нино. — Кога предаваш стоката?
— Утре в шест сутринта ще дойде Тенгиз, товарим и в шест и тридесет се срещаме с купувача.
— Нещо ми е тревожно — проговори Нино.
— А на мен не — весело откликна младата жена. — Засега всичко върви прекрасно. До утре, скъпа!
От лентата се чуха сигналите за свободно.
— Надушва опасността, зверюгата — каза Грязнов, като имаше предвид Свимонашвили. — Валентин, събери народа в кабинета ми. Ако има нещо ново, веднага ми съобщете — заповяда Вячеслав на седящата пред пулта млада жена в униформа на сержант.
Тя кимна.
До късно вечерта обсъждаха плана за задържането на Тамара Кантурия. Никой от включените в операцията хора не се прибра тази вечер. Твърде силно беше напрежението. А и ситуацията можеше да се промени всяка минута. Галочка непрекъснато носеше в кабинета на шефа чинии със сандвичи и кафе. Към единадесет вечерта Грязнов насила изпрати своята помощничка вкъщи. Кабинетът му по това време вече беше задимен донемайкъде. На масата имаше планини от мръсни чашки.
— Поне отворете прозореца, че няма да доживеете до утре! — заповяда на тръгване Галочка.
В шест сутринта на „Профсъюзна“ спря микробус. След няколко минути в него се шмугна излязлата от входа Тамара. Микробусът зави по улица „Наметкин“ и спря пред вече познатия блок. Тамара слезе, придружена от двама мъже, единият от които караше колата. След още дванадесет минути натовареният микробус заръмжа, потегли и зави зад ъгъла. Той измина триста метра, преди да бъде хванат в каре от милиционерските коли. От колите стремително изскочиха спецназовци и обкръжиха микробуса. Челното стъкло беше разбито с рязък удар от автомат и парченцата се посипаха върху шофьора. Веднага отвориха и вратата.
— Какво става? — закрещя с грузински акцент шофьорът, докато го извличаха от колата.