Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
В съзнанието на Лийт изникнаха думи. Точно както аз бях справедлив към вас и признах вината си, така и вие трябва да бъдете справедливи към мен. Докато Хал не обясни защо толкова голяма част от заръките му са в ущърб на интереса ни, той трябва да бъде наблюдаван внимателно. Повикахте мен, за да отговарям за постъпките си. По същия начин трябва да повикате и него.
Но юношата стисна зъби и не изрече думите. Съзряното в мазето на Фоилзи му позволяваше да изтърпи срещата, без да каже нещо, за което щеше да съжалява. Само два гласа се отличаваха от всеобщото мнение. Маендрага и дъщеря му продължаваха да твърдят, че нямало повод за притеснение, но Лийт не смяташе така. Нужно му беше знание. Поне знаеше откъде щеше да се сдобие с него.
Стела се събуди малко по-рано от обичайното, плъзна се по копринените чаршафи и отдръпна завесата на носилката. Брудуонската армия бе прекарала последната седмица в бавно изкачване на стръмнини, поела към земя, издигаща се по-високо дори и от платото на Биринж. Снощи войниците бяха спрели на широка скална площадка точно над дърветата. В сумрака на зората земята около Стела приличаше досущ на северен Фирейнс, околностите на Уиндрайз, да речем, или долината Траелл. Само мисълта за тези места беше достатъчна да прободе сърцето й. Сълзите, които й се струваше, че пролива непрекъснато, отново й навлажниха очите. Във въображението си тя изпълни околностите с обитатели — смеещи се фодрами — и няколко села, от които се издигаше ленив дим. Представи си Компанията да крачи в сенчестото дефиле отдясно. Фермерът Кърр начело, Лийт и брат му Хал отзад, потънали в дълбок разговор. Погледът на Стела се премести по-надолу. Струваше й се, че вижда себе си, забила поглед в каменистата земя, а пред нея вървят Фарр и Уайра — тук сърцето й се сви — следвани от Перду и хауфута, които се шегуваха. Въобразената гледка я прониза като нож. Тя стисна очи, но образът остана запечатан в ума й.
На няколко крачки вляво четиримата й пазачи се бяха скупчили около малък огън, ядейки от същата каша, която й даваха за закуска. Един от тях започна да пее. Пронизителният, жаловит напев звучеше напълно в синхрон с отчаянието й. След няколко минути пеещият се изправи, остави купата си край огъня и пое към носилката на Стела. Несъмнено идваше да я събуди за поредния ден на страх, безнадеждност и мрак.
Внезапно тя не можеше да издържа повече. В тази горчива утрин смъртта сред пустошта й се струваше далеч по-пленителна пред съществуването в робство, пък било то и в кафез сред скъпа коприна. Девойката се стрелна, отблъсквайки се високо от земята. Само след мигове сенките я погълнаха.
Глава 11
Лешоядова гуша
Топлите южни ветрове продължиха да веят около седмица.
Рано следобед на дванадесетия ден след потеглянето от Инструър пред армията се разкри централна Фалта. Под възвишението, на което се намираха войниците, се извиваше Алениус, отправила се на северозапад към блатистите земи на Маремма, където блестяха стотици безименни езера. Вдясно се намираше Виндикеър, столицата на източната строукска провинция. Отвъд града се простираха над триста левги суха пустош — до Коренливите хълмове в Редана на изток и от пустините до Фавония. Войската щеше да прекоси тази земя, но не в пеш преход. Под тях, в широкото пристанище, приютено в една от извивките на реката, очакваха десетки шлепове.
— Надявам се замисълът ни да успее — обърна се Лийт към генералите си. — Изпразнихме инструърската хазна, за да платим за тези салове.
— Шлепове, милорд, не салове — каза началникът на стражата. — Внимавайте да не ви чуят местните.
— Ще чуят и други неща, ако не са построили обещаната бройка — изръмжа Кърр. — Аз преброявам само петдесет. Не поръчахме ли най-малко сто?
— Разполагали са с един месец — обади се инструърският чиновник, комуто бе възложено организирането на това дело. — Един месец, през който да намерят материали, да наемат работници и да построят сто шлепа. — Той се усмихна раболепно, сетне сви рамене в жест, че случилото се не е по негова вина. — Това е трудно предизвикателство.
Зад чиновника някой простена. Лийт знаеше, че пътуването е срещнало първата си сериозна пречка. Той изпрати генералите си да прегледат състоянието на войската и заедно с Компанията и неколцина служители се отправи към доковете, за да установи точната бройка на шлеповете. Скоро щяха да научат дали ще бъдат принудени да зарежат спускането по Алениус и да пожертват поне десет дни в бавен марш през степите.