Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Разочарованието на Саймън беше дълбока и куха празнота — като гробницата, в която се намираха.

— Няма го — прошепна той. — Блестящ гвоздей го няма.

— Това е очевидно. — Лицето на Бинабик проблясваше на светлината на факлата. — В името на Кинкипа Снежната! По-добре да не бяхме разбрали, преди да пристигнем тук с армията на принц Джосуа. Нямам желание да му нося подобна новина.

— Но какво може да се е случило?

Саймън се втренчи във восъчното лице на Престър Джон, сякаш очакваше кралят да се събуди от дълбокия си сън, за да му отговори.

— За мен е ясно, че Елиас е знаел за стойността му и го е взел. Няма никакво съмнение, че сега се намира в Хейхолт. — Тролът помръдна рамене и продължи унило: — Всъщност винаги сме знаели, че трябва да вземем Печал от него. Дали мечовете са два, или само един — няма особена разлика.

— Но Елиас не може да го е взел! Нямаше никаква дупка, преди да пробием ние!

— Вероятно го е взел много скоро след погребението на Джон. Следите са изчезнали след толкова дълго време.

— В това няма никакъв смисъл — настояваше упорито Саймън. — Можел е да го задържи още преди това, ако е искал. Таусър твърдеше, че Елиас го е ненавиждал и че е нямал търпение да се отърве от него.

— Нямам никакви сигурни отговори, Саймън. Възможно е тогава крал Елиас да не е знаел за ценността му и да е научил по-късно. Възможно е Приратес да е разбрал за мощта му и да го е отмъкнал. Много неща са възможни.

Тролът подаде факлата на Саймън, прехвърли се през ръба на лодката на Престър Джон и започна да лази нагоре към дупката, която бяха издълбали. През нея мрачно надничаше сиво-синьото небе, сякаш разкаляно от облаците.

— Не мога да повярвам. — Уморените от копаенето и все още болезнено подути от мъченията в Хасу Вале ръце на Саймън лежаха безпомощно в скута му. — Не искам да повярвам.

— Боя се, че второто е по-вярно — отвърна деликатно Бинабик. — Хайде, приятелю Саймън, ела да видим дали Мириамел се е справила с огъня. Малко гореща супа ще ни помогне да обсъдим ситуацията по-добре. — Той изпълзя до дупката, промъкна се през нея и се обърна. — Подай ми факлите, а аз ще ти помогна да се измъкнеш.

Саймън почти не обърна внимание на думите на трола. Вниманието му беше привлечено от нещо и той вдигна двете факли по-високо, наведе се от лодката и се вторачи в отсрещната стена на гробницата.

— Саймън, какво търсиш още? — викна Бинабик. — Почти обърнахме наопаки тялото на бедния крал от тършуване.

— Ей там има нещо. Нещо тъмно.

— Така ли? — В тона на Бинабик се долови тревога. — И какво е това тъмно нещо?