Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Точно така — отвърна Бенигарис. — Точно така. Всички се безпокоим за твоето здраве, графе. Напоследък постоянно мисля за това. А така също и за мъжете и за корабите. — Той замълча; наблюдаваше Стреаве с все по-самодоволна усмивка. — Именно затова не мога да позволя да ни изоставиш точно сега. Едно пътуване по море в този момент — о, твоят катар положително ще се влоши. И нека бъда брутално откровен, скъпи графе… само защото Набан те обича толкова много. Ако се разболееш още по-тежко, не само ще се чувствам безкрайно отговорен, но това би забавило още повече пристигането на корабите и войниците. Тъй като, след като сега си позволяват недобросъвестност, въпреки всички твои точни инструкции, представи си колко по-мудно биха действали, ако се разболееш и не си в състояние изобщо да ги контролираш. Сигурен съм, че тогава всички ще се изпонатръшкат в хамаците си!

Стреаве присви очи.

— Аха. Значи искаш да кажеш, че според теб е най-добре да не тръгвам сега?

— О, скъпи графе, аз настоявам да останеш. — Напълно отегчен от взимането на мерки за ризница, Бенигарис най-накрая отпрати оръжейника с махване на ръката. — Ни бих могъл да си простя, ако с теб стане нещо. Несъмнено, след като твоите кораби и войски пристигнат, за да ни помогнат да се защитим от обезумелия Джосуа, времето вече ще е достатъчно хубаво, за да можеш отново да пътуваш без опасност за здравето си.

Графът се замисли за момент върху аргументите на Бенигарис.

— В името на Пелипа и нейния бокал — отвърна накрая той, — сега разбирам смисъла на казаното от теб, Бенигарис. — Възпитаната му усмивка разкри изненадващо здрави зъби. — И съм развълнуван от загрижеността, която проявяваш към един стар приятел на баща ти.