Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Къде е Камарис? — попита Джосуа.

— С Хотвиг и останалите на предни позиции. — Той поклати удивено глава. — Милостиви Ейдон, чувал съм всички истории, но все си мислех, че са приказки за деца. Принц Джосуа, не съм виждал човек като него! Когато преди два дни той и конницата на Хотвиг бяха заклещени между двата фланга на рицарите на Варелан, всички бяхме сигурни, че или ще го убият, или ще го заловят. Но той разби блокадата на рицарите на Набан, сякаш бяха подпалки за огън! Един посече почти наполовина с един-единствен удар. Заедно с бронята му и всичко останало! Този меч наистина трябва да е вълшебен!

— Трън е могъщо оръжие — отвърна Джосуа. — Но със или без него, не е имало рицар като Камарис.

— Рогът му Селиан е станал истински ужас за набанците — продължи Слудиг. — Когато отеква над равнината, мнозина се обръщат и хукват да бягат. А от всяка победена войска Камарис освобождава един от пленниците и го изпраща да съобщи: „Принц Джосуа и хората му искат да разговарят с твоя владетел“. Победи в толкова много битки, че досега трябва да е изпратил поне двайсет набанци с едно и също послание.

Серидан вдигна чашата си.

— За негово здраве. Щом е такава хала сега, какъв ли е бил в разцвета на силите си? Бях момче, когато Камарис… — Той се засмя кратичко. — За малко да кажа „умря“. Когато изчезна. Никога не го бях виждал.

— Беше си почти същият — каза замислено Исгримнур. — Точно това ме изненадва. Тялото му е остаряло, но уменията и смелостта му са си останали същите. Сякаш силите му са били консервирани.

— Сякаш за едно последно изпитание — добави Джосуа. — Дано бог даде да е така и той да успее заради всички нас.

— Но съм озадачен. — Серидан отпи още една глътка. — Ти ми каза, че Камарис ненавижда войната и че би предпочел всичко друго, вместо да се сражава. Но досега не бях виждал подобна машина за убиване.

Джосуа се усмихна печално и погледът му стана неспокоен.

— В боя Камарис избива всички около себе си като камериерка, на която господарката е наредила да изтрепе паяците.

— Какво? — Серидан свъси вежди и го изгледа; явно се питаше дали не му се подиграва.

— Ако кажеш на една камериерка да отиде и да изтрепе паяците в стаята на господарката си — обясни принцът, — тя ще се опита да измисли хиляди извинения, за да не го направи. Но когато най-накрая я убедят, че трябва да го направи, въпреки целия ужас, който изпитва, тя ще свети маслото и на последния паяк с огромно усърдие, само и само за да е сигурна, че няма да й се наложи да го направи отново. — Беглата му усмивка се стопи. — Ето това е Камарис. Единственото, което ненавижда повече от воюването, е ненужното воюване — и най-вече избиване, което би могло да се избегне, ако нещата бъдат доведени докрай още в самото начало. Така че, захване ли се веднъж, Камарис прави всичко възможно, за да не му се налага да го прави повторно. — Той вдигна чашата си в наздравица за отсъстващия рицар. — Представяте ли си какво изпитва човек, който се справя най-великолепно с онова, което най-малко би желал да върши?