Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— И Кентавърът й направил смъртоносно посещение? — попита Александър.
— Било съвсем лесно. Появил се на портата, пазачът го познал и го пуснал. Останалото е, както ви го описах.
Отново прозвуча сигналът на тръбите, от далечен двор се понесе цвилене на коне и викове на мъже.
— Имаме още два часа — обяви Александър. — Продължавай!
— Докато Кентавърът убивал Арела и слугите й, се появил Хезиод, вездесъщият дебел писар.
— Подозирал ли е нещо Хезиод? — попита Александър.
— Мисля, че да. Той е стигнал до нашите изводи и е искал да разбере колко знае Арела. Хезиод беше влиятелен член на градската управа. Сигурно е имал свои шпиони. Вероятно те са видели Арела на пазара или на стъпалата на храма? Нашият писар е бил любопитен. Арела била близка и с персиеца Рабин. Хезиод може би е пристигнал в къщата й, за да я разпита или изнуди. Но избрал неподходящо време и неподходящо място — Кентавърът го убил.
— Смяташ ли, че самоубийството на Дион е било всъщност убийство? — попита Александър.
— Размишлявам по въпроса. Двете фракции в Ефес са се хванали за гушите. Ширят се убийства, подкупи, корупция. Непрестанно сменят съюзниците си — Арела и Хезиод са станали жертви на това.
— И същото може да се каже за Дион?
— Може би, но със сигурност се отнася за Рабин. Персиецът беше глупак; трябвало е да избяга; залавянето му е доказателство за неустоимата привлекателност на Арела.
— Ако беше оцеляла — усмихна се Александър, — със сигурност щях да се позабавлявам с нея.
Той не обърна внимание на язвителния смях на Касандра.
— Персите имали пълно доверие на Кентавъра — продължи Теламон. — Той със сигурност е посещавал двореца им и е проучил всички тайни коридори и проходи.
— Мислиш ли, че персийският градоначалник е знаел истинската самоличност на Кентавъра?
— Съмнявам се. Както каза Рабин, Кентавърът е идвал тук под друг предлог. Ако знаеше, че той е шпионинът на Митра, градоначалникът щеше да бъде предпазлив, дори да се бои от него, да се съгласява с всичко, което му поиска. Той не е знаел кой е Кентавърът, просто се е перчил пред Рабин.
— Защо тогава Рабин е написал на стената буквата, която уличава Дион?
Теламон изчисти пепелта от китката си.
— Господарю, посещавал ли си Огледалната къща в Коринт? Това е лудост, сътворена от безумен стъклар. Направил малка стая и е похарчил цяло състояние, за да покрие стените й с огледала.
— Да, чувал съм това.
— Бях любопитен и я посетих. Ако останеш достатъчно дълго, се объркваш. Чудиш се кое е истина и кое е отражение. Кентавърът е действал по същия начин. Бил е предпазлив. Не е казал името си на градоначалника, а подхвърлил това на Дион, за да ни обърка и да породи подозрения. Може би така нареченото самоубийство на Дион всъщност е убийство?
— Но доказателствата — забеляза царят — сочат самоубийство.
— Точно това иска да мислим Кентавърът. Може би дори планира да избяга.
— Сега ли? — Александър скочи на крака. — Имам малка изненада за всички, дори за теб, Теламоне! Просто се постарай да си готов за тръгване.
— Разбрах — каза лекарят, — че книгата на знатните родове в Ефес се пази в храма на Артемида. Ще помолиш ли главната жрица да ми я покаже?
— Спокойно — усмихна се царят. — Скоро ще бъдеш по-близо до храма на Артемида, отколкото си мислиш — той стисна рамото на Теламон и го изгледа сурово и продължително. — Добре се справи, лекарю, макар да има малко доказателства за онова, което твърдиш — посочи купчината пепел и овъглените останки, които лежаха на двора. — Ще ти трябва нещо повече от това.
— Знам — отвърна Теламон. — Но то е по-скоро въпрос на логика, отколкото на доказателства.
— Логика?
Александър се отдалечи и посочи към един от надвисналите покриви на двореца.
— Помниш ли, лекарю, как учехме логика? Никога не съм мислил, че логиката може да качи човек на кръста.
Слънцето залязваше, последните му лъчи проблясваха върху посребрените обелиски и статуи, върху позлатените корнизи на храмовете и къщите. Застанал зад Александър, Теламон огледа големия площад. Отсрещната му страна беше претъпкана с хора, както и улицата на Артемида чак до Пурпурната порта, през която щеше да влезе македонската войска. Александър беше с целия си антураж — главната жрица на Артемида, както и градските първенци, включително Агис, Мелеагър и Пелей. Птолемей, Селевк, Хефестион, Аминт, Антипатър, Парменион — всички пълководци от войската на Александър стояха на стъпалата. Пурпурносивите брони, златистите кърпи около вратовете и пурпурните пояси на кръста им проблясваха под лъчите на слънцето. Алени наметки, обшити със сребро, се диплеха на раменете им, на краката си носеха блестящи наколенници и бойни ботуши от телешка кожа. Стояха величествено като митични герои с украсените си с пера шлемове под едната мишница, а в десните си ръце държаха инкрустирани със сребро жезли — символ на високия им ранг.