Бавачката на ангели [bg]

Лаура въздъхна. Това не я интересуваше и не искаше да чува нищо повече за Гьоринг, докато е жива. Дълги години търпя болните фантазии на майка си, а сега бе принудена да слуша и да чете за него от сутрин до вечер само защото бил един от приближените на Хитлер. Боже господи, какво ги интересуваше тях, шведите, че Германия е нападнала Полша?

– Иска ми се да направя някои промени в салона. Може ли? – попита тя с най-мекия си глас.

Сигвард неотдавна ѝ бе разрешил да направи пълен ремонт на стаята. Стана хубаво, но още не беше идеално. Не и колкото салонът в куклената къща. Диванът, който Лаура купи, някак не се връзваше, а кристалите на полилея не бяха достатъчно лъскави и не блестяха така, както бе очаквала, преди да го окачат.

– Ще ме разориш – каза Сигвард, но я погледна влюбено. – Прави каквото искаш, миличка. Само да си щастлива.

–Ана също ще дойде, ако няма проблем.

Ерика погледна предпазливо Ева. В мига, в който бе поканила сестра си, Ерика осъзна, че идеята може би не е толкова добра. Но Ана изглеждаше така, сякаш се нуждае от компания.

– Чудесно.

Ева се усмихна, макар още да изглеждаше изморена.

– Какво казаха родителите ти? Патрик сподели, че било малко неприятно да научат за пожара и стрелбата по този начин, но мислел, че си им казала за случилото се.

– И трябваше да го направя, но го отлагах. Знам колко се притесняват. Щяха да поискат да се откажем и да се върнем обратно.

– А обмисляли ли сте да го направите? – попита Ерика, пъхайки в плейъра дивиди с „Лота от улица „Тряскаджийска“. Близнаците спяха, изтощени от посещението при Йоста, а Мая седеше на дивана и чакаше филмът да започне.

Ева се замисли за кратко, после поклати глава.

– Не, не можем да се върнем обратно вкъщи. Ако това с острова не се получи, не знам какво ще правим. Осъзнавам, че е идиотско да останем. Страхувам се, но същевременно... най-лошото, което можеше да ни сполети, вече се случи.

– Какво... – започна Ерика.

Най-накрая беше събрала смелост да попита какво се е случило със сина на Ева и Мортен, но точно в този момент вратата се отвори и Ана влезе вътре.

– Ехо! – викна тя.

– Влизай, тъкмо пускам Лота за хиляден път.

– Здрасти – каза Ана и кимна на Ева, усмихвайки се предпазливо, сякаш не знаеше как точно да се държи с нея след вчерашната преживелица.

– Здравей, Ана – каза Ева също толкова внимателно.

При нея предпазливостта изглеждаше по-скоро като част от характера и Ерика се запита дали преди смъртта на сина им Ева е била по-открита.

Филмът тръгна и Ерика се изправи.

– Да седнем в кухнята.

Ана и Ева тръгнаха първи натам и се настаниха до масата.

– Успя ли да поспиш? – попита Ана.

– Да, спах повече от дванайсет часа, но имам чувството, че бих могла да спя още толкова.