![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— И?
— Той се е разходил по улица „Пикадили“, за да се увери, че е чист. След това е влязъл в метрото на площад „Пикадили“ и се е качил на влака.
— По линията „Пикадили“ или „Бейкърлу“?
— „Бейкърлу“. Пътувал е до гара Падингтън и след това се е върнал пеш в посолството.
— Срещал ли се е с някого?
— Не.
— Убил ли е някого?
— Не, доколкото знаем — отвърна с усмивка Кент.
— Какво е правил, докато е бил във влака?
— Просто си е стоял.
Аманда сложи още една папка в куфарчето си.
— От чутото ми се струва, Майлс, че Юрий Волков просто си е направил разходка.
— Руските шпиони не се разхождат без причина. Те се разхождат, защото шпионират. Това е, което правят.
— Къде е той сега?
— В посолството.
— Има ли нещо необичайно?
— Малко след неговото завръщане от Правителствения комуникационен център са засекли внезапен усилен трафик на съобщения с висок приоритет, всичките зашифровани с код, който не са успели да разбият.
— И ти намираш това съвпадение за подозрително?
— Да не кажа нещо повече. — Кент помълча известно време. — Имам лошо предчувствие за това, Аманда.
— Не мога да направя нищо само с лоши предчувствия, Майлс. Имам нужда от конкретни разузнавателни данни.
— Имах същото лошо предчувствие, преди онази бомба да избухне на Бромптън Роуд.
Аманда затвори куфарчето си и отново седна на мястото си.
— Какво предлагаш?
— Притеснява ме пътуването с влака.
— Мисля, че каза, че не е осъществил контакт с никого.
— Не е имало физически контакт или комуникация, но това не означава нищо. Искам разрешение да проследим всеки човек, който е бил с него във вагона.
— Невъзможно е да отделим ресурси, Майлс. Не сега.
— Ами ако нямаме избор?
Аманда си даде вид, че обмисля казаното.
— Дадено — заяви тя. — Но от отдел Г4 ще трябва да поемат тежестта. Не искам да изтегляш хора от никой от другите отдели.
— Съгласен съм.
— Какво друго?
— Може би ще е добре да поговорите с нашите приятели отвъд реката — отвърна Кент и кимна към бялата фасада на Воксхол Крос. — Не искаме отново да бъдем изненадани.
Майлс стана от стола си и се оттегли. Като остана сама, Аманда взе телефона си и набра номера на мобилния на съпруга си, но той не ѝ отговори.
Тя остави кратко съобщение, че ще се забави, и прекъсна връзката. После вдигна слушалката на телефона, свързан директно с Воксхол Крос.
— Знам, че е още четвъртък, но се чудя дали не мога да те изкуша с едно питие.
— С отровно питие, приготвено от бучиниш ли? — попита Греъм Сиймор.
— С джин — отвърна Аманда.
— При мен или при теб?
54.
Лорд Стрийт, Флийтуд
Куин и Катерина излязоха от интернет кафенето на Лорд Стрийт и тръгнаха обратно към хотела. Куин вървеше спокойно край витрините, но Катерина беше нервна и напрегната. Очите ѝ неспокойно оглеждаха улицата и веднъж, когато ги настигна двойка тийнейджъри, тя заби болезнено ноктите си в бицепса на Еймън.
— Нещо тревожи ли те? — попита той.
— Две неща всъщност. Габриел Алон и Кристофър Келър. — Хвърли му кос поглед. — Есемесът, който изпрати на Алон, излезе много скъп. Сега Алексей никога няма да ти плати.
— Освен ако не изпълня условията на договора.
— Как възнамеряваш да го направиш?
— Като убия Алон и Келър, разбира се.
Запалката на Катерина припламна.
— С мъже като тях имаш само един шанс — каза тя, като издиша облак дим в студения вечерен въздух. — Никога няма да можеш да ги намериш отново.
— Няма нужда да ги намирам.
— Тогава как смяташ да ги убиеш?
— Като ги доведа при мен.
— С какво?
— Последната мишена — отвърна Куин.
Катерина го изгледа невярващо.
— Ти си луд — каза тя. — Никога няма да успееш да се справиш сам.
— Няма да бъда сам. Ти ще ми помогнеш.
— Нямам интерес да ти помагам.
— Опасявам се, че нямаш много голям избор.
Те стигнаха пред хотела. Катерина хвърли фаса си на тротоара и последва Куин вътре. Сивокосата жена все още бродираше в нишата си. Еймън я уведоми, че ще си тръгнат след няколко минути.
— Толкова скоро? — попита тя.
— Съжалявам — отговори той, — но изникна нещо.
55.
Хамбург
По същото време самолетът на Австрийските авиолинии, извършващ полет 171 от Виена до Хамбург, се приземи на летището в Хамбург и се отправи към своя терминал. Без знанието на превозвача сред пасажерите бяха един офицер от иранското разузнаване и отговарящият за него израелски агент. Двамата мъже седяха през няколко реда един от друг и не общуваха по време на полета. Те не разговаряха и докато вървяха през терминала към паспортния контрол. Там се наредиха на една и съща опашка и бяха допуснати в Германия след бегъл преглед на пътническите им документи. В тайната хамбургска квартира Габриел отпразнува първата си малка победа. Преминаването на границите винаги беше трудно за иранците, дори и за тези, които имаха дипломатически паспорт в джоба.