Повелител на сенките [bg]

Малкълм облиза устни; езикът му беше синкав.

— Това ли е всичко, което искаш? Това обещание?

Артър кимна.

— Не искаш Черната книга? — попита Малкълм ехидно, потупвайки книгата, пъхната в колана на панталона му. — Не искаш да се закълна, че никога няма да нараня дори един нефилим?

— Твоето отмъщение ме засяга само дотолкова, доколкото държа семейството ми да остане невредимо — каза Артър и Джулиън усети как коленете му омекват от облекчение. — Кръвта на Блекторн, която ще получиш от мен, трябва да утоли жаждата ти за нея.

Малкълм се усмихна. Зъбите му бяха закривени и остри, като на акула.

— Сега, ако сключа тази уговорка, означава ли това, че се възползвам от теб, при положение че ти си луд? — зачуди се той на глас. — Възможно ли е разхлопаният ти ум да не е разбрал ситуацията както трябва? Объркан ли си? Знаеш ли кой съм?

Артър потръпна и Джулиън усети как го пронизва жал към чичо му и омраза към Малкълм.

Убий го, помисли си той. Кажи ми, че си взел серафимско острие, чичо, и го пронижи с него.

— Чичо ти със сигурност не е въоръжен — каза кралицата. — Фейд несъмнено ще се е погрижил за това. — Наблюдаваше случващото се с почти хищна наслада. — Лудият нефилим и лудият магьосник. Като от някоя книжка с приказки.

— Ти си Малкълм Фейд, предател и убиец — заяви Артър.

— Доста неблагодарна забележка по адрес на онзи, който в продължение на години ти осигуряваше лек — измърмори Малкълм.

— Лек? По-скоро временни лъжи. Направи каквото трябваше, за да можеш да продължиш да мамиш Джулиън — каза Артър и Джулиън се сепна при звука на името си. — Даваше му лекарства за мен, защото така той ти имаше доверие. Семейството ми те обичаше. Повече, отколкото някога са обичали мен. А ти заби нож в сърцата им.

— Ах — промълви Малкълм, — де да бях.

— По-добре моята лудост, отколкото твоята — рече Артър. — Ти имаше толкова много. Любов, някога и могъщество, и безсмъртен живот, и захвърли всичко това, сякаш бе непотребен боклук. — Очите му се стрелнаха към онова, което потръпваше върху олтара. — Чудя се дали тя все така ще те обича, такъв, какъвто си сега.

Чертите на Малкълм се разкривиха.

— Достатъчно — отсече той и по умореното, съсипано лице на Артър премина триумфиращо изражение. Беше надхитрил Малкълм, по своя си начин. — Съгласен съм с това, което искаш. Ела тук.

Артър пристъпи напред. Малкълм го сграбчи и го побутна към олтара. Руническият камък на Артър го нямаше, ала свещите по стените хвърляха треперлива, жълтеникава светлина.

Държейки Артър с една ръка, Малкълм го приведе над олтара, докато с другата отметна тъмната материя, с която беше завит, разкривайки тялото на Анабел.

— О — ахна кралицата. — Тя беше прелестна, някога.

Но не и сега. Анабел бе скелет, макар и не като онези в картините, единствено снежнобели кости. Кожата й беше изсъхнала и твърда, и нашарена с червееви дупки. Джулиън усети, че му се повдига. Беше увита в бял покров, ала краката и ръцете й се виждаха: имаше места, където кожата се беше обелила й по костите и изсъхналите сухожилия растеше мъх.