Повелител на сенките [bg]

Щеше да бъде нещо, което по-късно щеше да си спомня с болка, която щеше да го пронизва като нагорещени до бяло ножове. Още едно напомняне за всичко, което никога нямаше да има. И щеше да се мрази, задето беше наранил Марк. Ала нищо от това нямаше да го спре. Знаеше докъде се простира силата на волята му и вече беше стигнал до нейния предел. Тялото му трепереше, дъхът му се беше учестил. Трябваше само да протегне ръка…

— Искам отново да бъдем парабатаи — каза Ема. — Както бяхме преди.

Думите се взривиха във вътрешността на главата му. Не го желаеше; искаше да бъдат парабатаи, това бе всичко. Той седеше тук, мислейки си за какво копнее и колко болка е в състояние да понесе, ала то нямаше никакво значение, щом тя не го желаеше. Как бе могъл да бъде толкова глупав?

Когато проговори, гласът му беше овладян:

— Винаги ще бъдем парабатаи, Ема. То е за цял живот.

— Всичко е толкова странно, откакто ние… откакто започнах да се срещам с Марк — каза тя, задържайки погледа му със своя. — Ала не е заради Марк. А заради нас. Заради онова, което направихме.

— Всичко ще бъде наред — рече Джулиън. — Няма правила за подобна ситуация, наръчник с указания. Само че ние не искаме да си причиним болка, така че няма да го направим.

— В миналото е имало парабатаи, които са се намразили. Спомни си Лушън Греймарк и Валънтайн Моргенстърн.

— Това няма да се случи с нас. Ние се избрахме, когато бяхме деца, избрахме се отново и когато бяхме на четиринайсет години. Аз избрах теб и ти избра мен. Това представлява парабатайската церемония, не е ли така? Начин да скрепим това обещание. Онова, което казва, че винаги ще избирам теб.

Ема се облегна лекичко на ръката му, докосна едва-едва рамото му със своето, ала това накара тялото му да пламне като фойерверките над кея Санта Моника.

— Джулс?

Той кимна; нямаше си доверие да проговори.

— Аз също винаги ще избирам теб — каза Ема и като отпусна глава на рамото му, затвори очи.