![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Чуплива тъмна коса се сипеше от черепа й. Челюстта й се раздвижи при вида на Малкълм и от съсипаното й гърло се изтръгна стон. Тя като че ли клатеше глава.
— Не се тревожи, любима — каза Малкълм. — Доведох ти онова, от което се нуждаеш.
— Не! — изкрещя Джулиън, но беше точно както се беше страхувал: не бе в състояние да спре случващото се пред очите му. Малкълм грабна ножа, който лежеше до Анабел и преряза гърлото на Артър.
Кръв рукна върху Анабел, обливайки тялото й и камъка, върху който бе положено. Артър посегна към гърлото си и от Джулиън се изтръгна давещ се звук, а пръстите му се вкопчиха в ръба на купата.
Покровът на Анабел поаленя. Ръцете на Артър се отпуснаха бавно до тялото му. Беше прав единствено защото Малкълм го държеше. Чупещата се коса и изсъхналата кожа на Анабел подгизнаха от кръв. Кръв, която оцвети в червено предницата на белия костюм на Малкълм.
— Чичо Артър — прошепна Джулиън. Усети вкуса на сол върху устните си. За миг се ужаси, че плаче, и то пред кралицата… ала за свое облекчение установи, че просто беше прехапал устна. Преглътна металическия вкус на собствената си кръв, докато тялото на Артър се отпусна безжизнено в ръката на Малкълм и магьосникът го блъсна нетърпеливо настрани. Той се свлече на земята до олтара и остана да лежи неподвижно.
— Анабел — прошепна Малкълм.
Тя се раздвижи.
Първо помръднаха крайниците й, ръцете и краката й се протегнаха, пръстите им — посягащи към нищото. За миг Джулиън си помисли, че нещо не беше наред с водата в купата, някакво странно отражение, преди да осъзнае, че това бе самата Анабел. Бяло сияние се разливаше по нея… не, това беше кожа, надигаща се, за да скрие голи кости и сухожилия. Трупът й сякаш започна да се издува, докато плът изпълни очертанията й, сякаш някой опъваше гладка, лъскава ръкавица върху скелета. Сиво и бяло станаха розови: босите й стъпала и глезени придобиха човешки вид. Пръстите им дори завършваха с ясните полумесеци на нокти.
Кожата пълзеше нагоре по тялото й, пъхна се под покрова, надигна се, за да покрие гърдите и ключицата й и се спусна надолу по ръцете й. С длани, заприличали на морски звезди, тя разпери пръсти, сякаш за да почувства въздуха. Гърди се надигнаха под чаршафите, хлътналите й бузи се издуха, очите й се отвориха рязко.
Това бяха очите на рода Блекторн, искрящи и синьо-зелени като морето.
Анабел се надигна и седна, стиснала окървавения си покров. Под него се криеше тялото на млада жена. Гъста коса се стелеше на вълни около бледо, овално лице; устните й бяха пълни и алени; очите й блещукаха удивено, докато се взираха в Малкълм.
А Малкълм беше преобразен. Каквото и ужасяващо опустошение да бе понесло тялото му, то като че ли избледня и за миг Джулиън го видя такъв, какъвто трябва да е бил като млад, влюбен мъж. От него се излъчваше удивена ласкавост; сякаш бе замръзнал на мястото си, с грейнало от обожание лице, докато Анабел се плъзваше от олтара, за да застане до свлеченото в купчинка на пода тяло на Артър.
— Анабел — каза Малкълм. — Моята Анабел. Толкова дълго те чаках, толкова много сторих, за да си те върна. — Той направи несигурна крачка към нея. — Моя любов. Мой ангел. Погледни ме.
Ала Анабел се взираше в Артър. Много бавно тя се наведе и вдигна ножа, паднал до тялото му. Когато се изправи, очите й бяха приковани в Малкълм, по бузите й се стичаха сълзи. Устните й оформиха безмълвно една дума… Джулиън се приведе напред, но тя бе твърде тиха, за да я чуе. Повърхността на кристала за гадаене бе започнала да се вълнува, като морските води преди буря.
Малкълм изглеждаше съкрушен.
— Недей да ридаеш — каза той. — Моя любима, моя Анабел.
Посегна към нея. Анабел направи крачка напред, вдигнала лице към него. Малкълм се наведе, сякаш за да я целуне, в същия миг, в който тя замахна и заби ножа, който държеше, дълбоко в тялото му.
Малкълм се взря изумено в нея. А после от гърдите му се откъсна вик. Беше нещо повече от болка — беше вик на отчаянието от невъобразима измяна и на разбито сърце. Рев, който сякаш раздра Вселената, разкъсвайки звездите.
Малкълм се дръпна със залитане назад, но Анабел го последва, привидение от кръв и ужас в алено-бялата си гробовна премяна. Отново замахна, разсичайки гърдите му и той се свлече на земята.
Ала дори тогава не вдигна ръка, за да я отблъсне, когато тя се надвеси над него. Кървави мехурчета избиха в крайчетата на устните му, когато проговори с усилие.