Повелител на сенките [bg]

Джулиън седеше на стъпалата, отвеждащи до огромния каменен блок, върху който се намираше престолът на кралицата. Носеше смесица от бойно облекло и обикновени дрехи и над ризата си беше наметнал яке, каквото би могъл да намери единствено тук, в земите на елфите. То блещукаше с ярки нишки и късчета брокат; ръкавите му бяха навити, разкривайки гривната от морско стъкло около китката му.

Вдигна поглед, когато те влязоха. Дори на безцветния фон в стаята, синьо-зелените му очи грейнаха.

— Преди да кажете каквото и да било, трябва да ви съобщя нещо.

Ема го слушаше само с половината от ума си; другата половина не можеше да престане да мисли за това, колко странно спокоен изглежда.

А Джулиън бе най-плашещ, именно когато беше спокоен. Той обаче продължи да говори и постепенно тя си даде сметка какво казва. Вълни на шок преминаха през тялото й. Малкълм — мъртъв, жив, отново мъртъв? Артър — убит? Анабел — възкръснала? Черната книга — изчезнала?

— Но Малкълм беше мъртъв — каза тя вцепенено. — Аз го убих. Видях как водата отнесе тялото му. Беше мъртъв.

— Кралицата ме предупреди, че не бива да смятаме смъртта за нещо необратимо — рече Джулиън. — Особено когато става дума за магьосници.

— Значи, Анабел е жива — обади се Марк. — Какво иска? Защо е взела Черната книга?

— Все добри въпроси, Миах — разнесе се глас от другия край на стаята. Всички се обърнаха изненадано, с изключение на Джулиън.

Тя излезе от сивите сенки, обгърната в още сивота: дълга сива рокля, ушита от пепел и крилца на нощни пеперуди, дълбоко изрязана отпред, така че беше лесно да се видят изпъкналите кости на ключицата й. Насред заостреното й, триъгълно лице грееха сини очи. Червената й коса беше прибрана на тила с помощта на сребриста мрежичка. Кралицата. В очите й имаше блясък — злина или лудост, трудно бе да се каже.

— Кой е Миах? — попита Ема.

Кралицата посочи с глава Марк.

— Той. Племенникът на моята прислужница Нене.

Марк изглеждаше поразен.

— Нене нарече Хелън „Алеса" — каза Ема. — Значи… Алеса и Миах са елфическите им имена?

— Не пълните им имена, които притежават сила. Не. Ала далеч по-хармонични от Марк и Хелън, не сте ли съгласни? — Кралицата се приближи до Марк, придържайки полите си с една ръка. С другата посегна да докосне лицето му.

Марк не помръдна. Изглеждаше вкаменен. В продължение на години му беше втълпяван страх от елфическите благородници и най-вече — от монарсите. Джулиън бе този, който присви очи, когато кралицата сложи ръка върху бузата на Марк и пръстите й помилваха кожата му.