Повелител на сенките [bg]

Спомни си буреносните облаци пред Института, начина, по който го беше целунала на стъпалата, преди Гуин да се появи. Не, най-добре да бъде откровен със себе си. Преди тя да се отдръпне и да изрече името на брат му. Именно това бе сложило край.

Навярно бе твърде лесно да се поддадат на забранени чувства, когато и така вече бяха толкова близки. Част от него искаше тя да го забрави и да бъде щастлива. Друга част обаче искаше тя да си спомня като него, сякаш споменът за онова, което бяха имали заедно, бе част от него, от кръвта във вените му.

Прокара неспокойно пръсти през косата си. Колкото повече се опитваше да потисне подобни мисли, толкова по-упорито изплуваха те на повърхността, като водата в каменното езерце. Копнееше да се протегне и да притегли Ема към себе си, да улови устата й в целувка, да целуне истинската Ема и да изтрие спомена за лиананши, ала би му стигнало и това да се сгуши до нея, да я вземе в обятията си и цяла нощ да усеща движението на тялото й, докато диша. Би му стигнало дори просто да прекара нощта в сън, като само малките им пръсти се докосват.

— Джулиън — разнесе се тих глас. — Събуди се, сине на тръните[12].

Той седна в леглото. В долната част на леглото стоеше жена. Не беше Нене, нито Кристина: жена, която никога не бе виждал на живо, макар да я познаваше от картини. Беше невероятно слаба, почти изпита, но въпреки това — красива, с пълни устни и стъклено сини очи. Червена коса падаше на вълни до кръста й. Роклята й изглеждаше така, сякаш бе ушита за нея във времената преди да изпосталее толкова, ала въпреки това беше прелестна: тъмносиня и бяла, с деликатен рисунък от пера, тя обвиваше тялото й в пухена мекота. Ръцете й бяха дълги и бели, устните й — алени, ушите й — леко заострени.

Върху главата й имаше златна диадема… корона, с изящна елфическа изработка.

— Джулиън Блекторн — каза кралицата на светлите елфи. — Събуди се и ела с мен, защото искам да ти покажа нещо.