Сребристи сенки [bg]

Шеридан се намръщи при определението „няколко“.

— Колко са големи? — извика тя в отговор. — Противопожарните пръскачки би трябвало да ги овладеят. — Вдигна глава към тавана и явно се изненада. — Вашите включени ли са? Те би трябвало по принцип да са настроени да се задействат при възникване на няколко огнища на пожар. Цялото място би трябвало да е под вода.

— Не, още няма нищо — отвърна гласът. — Да изчакаме ли? Или искаш да започнем с евакуацията?

Шеридан се втренчи изумено в радиостанцията си, а сетне в пръскачката на тавана. Дънкан ни бе казал, че има няколко ситуации, които ще ги принудят да евакуират хората от целия център, затова ние трябва да направим всичко възможно, за да създадем една от тях. Очевидно преподавателката им по изобразително изкуство се опитвала да откаже цигарите и заедно с големите запаси от дъвка в бюрото държала цигари и кибрит. Имайки предвид това, както и запаса от препарати за почистване на боята от четките, той се бе уговорил заедно с неколцина от другите затворници да подпалят едновременно няколко пожара на техния етаж. Това беше много опасно при тези условия, но един от хората на Маркъс бе открил външния главен спирателен кран на водата и бе саботирал включването на противопожарните пръскачки.

Радиостанцията изпука отново.

— Шеридан, чуваш ли ме? Искаш ли да започнем евакуацията?

По изражението на Шеридан бе ясно, че тя никога не бе очаквала, че ще й се наложи да взема подобно решение.

— Да… имате разрешението ми — изрече след няколко секунди. — Евакуирайте. — Стрелна кратък поглед към нас и се спусна към вратата. — Извинете ме, но имаме извънредна ситуация.

В другата стая охранителите бяха в пълна бойна готовност заради воя на противопожарните аларми.

— Код оранжево! — изкрещя им тя. — Бъдете готови! Вие двамата изведете затворниците от стаите. Останалите да държат оръжията си в готовност и да следят за…

Радиостанцията отново изпука и този път се разнесе мъжки глас.

— Шеридан, къде си?

Тя се намръщи.

— Кендъл?

— Не, Бакстър е. Нещо не е наред. Затворниците… поемат контрол… отказват да се подчинят на нашите заповеди…

Шеридан пребледня.

— Контролният център да включи максимално подаване на газ. Приспете ги. Ще сложим противогази и ще изпратим хора да ви измъкнат и…

— Вече се опитахме! Системата, изглежда, е повредена!

— Повредена? — възкликна Шеридан. — Това е…

Вратата към фоайето внезапно се разтвори с трясък и Маркъс и групата му се втурнаха вътре, размахвайки малките си пистолети с упойващи куршуми. Може и да не бяха смъртоносни като истинските оръжия, но бяха достатъчно ефективни, особено съчетани с елемента на изненадата. Еди и Трей измъкнаха светкавично своите и за секунди алхимиците охранители бяха извадени от строя. Само двама успяха да стрелят — при това доста неточно — преди да се строполят в безсъзнание на пода. Маркъс избута ужасената рецепционистка в стаята и се огледа, за да прецени ситуацията. Нареди на Гриф и Уейн да издърпат неподвижните тела в кабинета, а Шийла да пази Шеридан и рецепционистката. Аз прекратих въздействието на магията и дегизировката ми изчезна. Двете жени алхимици зяпнаха сащисано, когато разбраха, че са бъбрили дружески с един морой. Смайването им се усили, когато Шеридан се взря по-внимателно в лицето на Маркъс и го разпозна.