Сребристи сенки [bg]

— Не, ни най-малко. — Момичето се усмихна — доказателство, че илюзорното ми очарование действаше с пълна сила. — С какво мога да ви помогна?

— Тук сме, за да се срещнем с Грейс Шеридан — осведомих я и й подадох личната си карта. Еди и Трей ме последваха. Малкото име на Шеридан беше още едно скъпоценно зрънце от информацията, получена от Дънкан.

Рецепционистката смръщи вежди, докато поемаше картите ни, за да ги сканира.

— Не са ми казали за никаква среща. Позволете да й се обадя.

Тихият разговор по телефона беше очакван, както и изненадата й, когато сканира документите ни и компютърът я информира, че не фигурираме в базата данни.

— Нашият отдел е малко — как да го формулирам — таен — обясни Трей. — Няма данни за нас, защото ние обикновено не огласяваме точния предмет на изследванията си. Както и да е, получихме сведение за повишена активност тук и госпожица Шеридан е в центъра на събитията.

Рецепционистката предаде това загадъчно съобщение по телефона и след няколко минути затвори.

— Тя ви очаква. Направо през тази врата, моля.

Аз прекрачих прага в пълно неведение какво да очаквам. Съдейки по разказите, нямаше да се удивя, ако се натъкна на телена мрежа и вериги по стените. Но очевидно на първия етаж алхимиците все още се придържаха към, деловата обстановка и стаята, в която влязохме, не се отличаваше по обзавеждане от фоайето — с едно изключение.

Помещението се охраняваше от шестима мъже, разположени стратегически край двете врати: на асансьора и стълбището. Мъжете бяха в костюми, със златни лилии на бузите и бяха от най-яките и мускулести мъже алхимици, които бях виждал. Техният отдел „Човешки ресурси“ сигурно е търсил доста дълго и щателно, за да открие най-грамадните представители на расата им. Ала най-стряскащото от всичко беше, че всеки един от тях открито носеше оръжие — истинско оръжие, предназначено да убива, а не като малките лъскави пистолети с упойващи патрони, с които Маркъс тайно бе въоръжил Трей и Еди. Маркъс бе казал, че действието им е достатъчно силно, без риск да има фатални последствия или в суматохата да пострада някой невинен. (Не е нужно да казвам, че никой не предложи да ми се даде оръжие.)

Аз запазих хладната усмивка на лицето си, сякаш за мен беше съвсем обичайно да виждам шайка въоръжени типове да охраняват група окаяни и измъчени до смърт затворници да не би избягат или, не дай боже, да имат дързостта да мислят самостоятелно. Асансьорът иззвъня и от него излезе млада, елегантно облечена жена. Тя беше от онези хубавици, които ще забият нож в сърцето ти, без усмивката да слезе от лицето им. Запази тази усмивка и докато се представяхме.

— Боя се, че малко ме изненадахте — рече тя, като се наведе леко напред, за да прочете името върху баджа ми. — Не ви очаквах. Дори не знаех, че съществува Отдел по окултни и магически трансгресии.