Рубинения кръг [bg]

Това ли бе опасността, която ме дебнеше, задето продължавах да използвам магията на духа?

— Мисля, че е добре различни хора да разговарят с нея — рече Соня предпазливо. — Но смятам, че е за предпочитане да се избягват определени теми, преди тя да се възстанови. Например, когато краят не е изцяло щастлив.

Нямаше нужда да се впуска в подробности, за да разбера. Да узнае истината — че Олив е мъртва — вероятно нямаше да помогне на Нина да се възстанови по-бързо. Кимнах и приближих отново към малкия прозорец на каменната килия.

— Радвам се да те видя отново, Нина. Имам да ти казвам толкова много неща. И повечето са за Олив. А някои от тях… са наистина невероятни. — Усмихнах се, като си припомних Деклан. — Ти определено ще искаш да ги чуеш, затова трябва да се върнеш по-бързо при нас.

Нямаше нито отговор, нито промяна на изражението й дори при споменаването на името на Олив.

— Ще отнеме време — рече Соня и нежно докосна ръката ми. — Но всичко това помага.

— Благодаря ти, че ме осведоми за нея — казах аз. Когато погледът ми се отклони отново към Соня, изведнъж ме осени прозрението, че тя вероятно ще бъде много заинтригувана от новината за Деклан. Не бях сигурен, но имах смътното подозрение, че начинът, по който духът бе пропит в него, бе точно това постижение, което тя се опитваше да повтори във ваксината си. Ако можеше да види Деклан, навярно щеше да постигне забележителен прогрес — ала тъкмо това Олив се опитваше да избегне. Тъкмо заради това бе умряла.

— Какво има? — попита Соня, усетила изпитателния ми поглед.

— Нищо — усмихнах се унило. — Нищо. Просто напоследък стават толкова много неща.

— Мога да си представя и затова няма да те задържам. Просто исках да видиш напредъка на Нина и да опиташ да говориш с нея.

— Благодаря. — Прегърнах за кратко Соня. — Ще продължа да я навестявам. Съобщи ми, когато се събуди в реалния свят.

Магическият сън се разсея и аз се върнах в нормалния сън. За моя изненада, спах почти до обяд. След като се събудих в дома на Хауи, ме очакваше поредната порция вредна храна. Никога в живота си не съм копнял толкова много за една салата. Узнах от Маркъс, че Сабрина му е изпратила есемес с последните сведения от лагера на Воините. Всички били вътре и в безопасност и засега никой не се бе усъмнил в прикритието им.

Новините ми помогнаха да дочакам по-спокойно вечерта, когато една непозната кола спря отвън през безопасната къща. Видях, че Маркъс застана нащрек, но аз разпознах Нийл зад волана.

— Джаки Теруилиджър ме изпрати да те взема — обясни той, когато влезе в хижата. — По-рано й помогнах да се отърве от алхимиците, които наблюдават къщата й. В момента подготвя нещата за Алисия.